— Моля?
— Да, да. Няма начин да седнеш на края на леглото. Но можеш да гледаш от другата стая. Ще изгасим лампите и ще оставим вратата леко отворена, та да виждаш. Така ще добиеш представа. Нали ме познаваш, никога не съм била от срамежливите.
— Божичко, ще трябва да пийна нещо, защото направо ме тресе.
Мая насочи два пръста като пистолет към челото на Ева.
— И дума да не става! Пиенето на работното място е строго забранено. Иначе ще стане беля, Ева. По-късно ще отидем в „При Хана“ и ще хапнем. Обещавам ти едно: започнеш ли веднъж да печелиш пари, развиваш истински вкус към тях. Прииска ли ми се нещо, само бръквам в някоя купа и изваждам пачка банкноти. Пари имам навсякъде: в чекмеджета и шкафове, в банята, в кухнята, натъпкани в ботуши и обувки. Вече почти нямам ясна представа.
— Не ми казвай, че имаш два милиона, разхвърляни из апартамента? — удиви се Ева, пребледняла.
— Е, не. Само толкова, колкото ми трябват за джобни. Голямата сума съм скрила на вилата.
— На вилата?
— Вилата на баща ми. Почина преди четири години и сега е моя. Идвала си там веднъж. Спомняш ли си, организирахме си екскурзия по женски? В Хардангервида?
— Баща ти е починал?
— Да, преди няколко години. Сигурно ще отгатнеш какво му взе здравето.
Ева не отговори от учтивост.
— Ами ако те оберат?
— Скрити са добре. Никой няма да се сети да търси там. А и банкнотите са доста тънки и не заемат много място. Другият вариант е да ги внеса в банката.
— Парите не са всичко — заяви Ева нравоучително. — Може да умреш, преди да им се порадваш.
— А може и ти да умреш, преди изобщо да си живяла — отвърна Мая. — Но случи ли се да умра неочаквано, ти си определена за единствен наследник. Ще се радвам да имаш тези пари.
— Благодаря ти. Мисля, че имам нужда от душ. Изпотявам се от ужас.
— Хайде, влизай в банята. Ще ти намеря рокля. Някой казвал ли ти е колко прекрасно изглеждаш в черно?
— Благодаря.
— Не беше комплимент. Мислех си го, защото винаги си облечена в черно.
— А! — Ева се притесни. — Не, не си спомням. Юстайн не го понасяше.
— Не разбирам защо си настроена лошо към цветовете.
— Ами, те са натрапчиви по някакъв начин.
— Натрапчиви спрямо какво?
— Спрямо всичко важно.
— А то е?
— Всичко останало.
Мая въздъхна и прибра чашите и чиниите от масата.
— Художниците наистина не са просто скроени.
— Не, не сме — усмихна се широко Ева. — Някои от нас си правят труда да показват дълбочината в съществуването. Така че вие, останалите, да имате повърхност, по която да се носите.
Влезе в отредената й стая и се съблече. Чу от съседната стая тананикането на Мая и шума от дрънчащи закачалки. Стаята на Мая бе обзаведена в зелено, с много златно. Ева се сети за своя черно-бял апартамент. Разликата между двата беше огромна.
Душкабината беше много малка, а голямо огледало покриваше цялата стена насреща. Огледа високото си тяло и установи, че й изглежда чуждо. Все едно се бе отказала от правото на собственост върху него. Огледалото се запоти в розовото сияние, хвърляно от завесата на цветя, и за момент тя придоби вид на младо момиче с гладка кожа. После отражението й изчезна.
„Няма да му мисля, а ще направя както казва Мая.“
Излезе изпод душа, подсуши се и се върна в стаята — стори й се студена след банята. Мая й донесе червен пеньоар. Ева го облече.
— Супер! Точно от това имаш нужда. Вземи си червени дрехи. В червено ще изглеждаш истинска жена, а не върлина. Можеш ли да направиш нещо с косата си?
— Не.
— Добре. Тогава остава само да ти покажа един малък детайл. Легни на леглото, Ева!
— Моля?
— Прави каквото ти казвам, легни на леглото!
Ева се поколеба, но все пак легна в средата на леглото.
— Не, не, в края, от дясната страна. Иначе лежиш върху процепа.
Ева се премести към ръба на леглото.
— Пусни дясната си ръка към пода.
— Какво?
— Пусни ръката си покрай таблата. А сега я плъзни от вътрешната страна на кувертюрата. Усещаш ли нещо твърдо?
— Да.
— Хвани го отдолу и го издърпай. Залепено е здраво.
С дясната ръка Ева заопипва между ресните на покривката. Пръстите й усетиха нещо дълго и гладко, закрепено отстрани. Хвана го и го издърпа. Беше нож.