Ева постави ръка върху устата си и се затича към банята. Гадеше й се. Наведе глава дълбоко в тоалетната чиния, за да не изцапа. Дълго време отделя слюнка и се мъчи да си поеме дъх. Усещаше кисел и остър вкус. Преглътна и понечи да се изправи, за да пие вода, но изведнъж се озова насред повърнатото от самата нея, хвърли се наведена напред и си удари брадичката в порцелановия ръб. Долната й устна се разцепи. Зъбите й се забиха в езика и кръвта бликна на тънка струя. Потекоха й сълзи. Не бива да гледа повече Мая или никога няма да се измъкне. Издърпа няколко метра тоалетна хартия и започна да чисти пода. Стените и външната част на тоалетната бяха изпръскани. Продължи да търка. Изхвърляше хартията в чинията, а междувременно пускаше водата, за да не се запуши. Въпреки това чинията се запуши и мократа хартия с повърнатото от нея остана на дъното. Отказа се да чисти повече, застана пред мивката и отпи студена вода. Позадържа я за малко в уста, за да спре кръвта. Пак се върна в стаята и застанала с гръб към леглото, се зачуди колко ли време Мая щеше да лежи така, преди някой да я открие. Отново седна. В ранната вечер в блока цареше тишина. Не й се налагаше да бърза. Ако някой звънне, просто няма да отвори. Запита се дали биха я осъдили за съучастие в убийство, след като беше седяла и наблюдавала. Ако се обади незабавно и разкаже цялата история, както беше от момента, в който се срещнаха в „Гласмагасинет“, дали ще й повярват? Огледа вещите на Мая. Имаше вкус към пищното и цветовете. На малка маса до прозореца стоеше голям супник във формата на ягода със зелени листа за капак. Ева се изправи бавно. Не й беше ясно откъде се сети, но тръгна към прозореца и вдигна внимателно капака. Супникът беше пълен с банкноти. Бързо се обърна и погледна Мая. Тя, естествено, не беше видяла нищо. Дебелата пачка сигурно съдържаше няколко хиляди крони. Огледа се за други скривалища. Забеляза ваза с изкуствени рози в нея, вдигна цветята и намери нова пачка. Оказа се, че един шкаф за ръкоделия е претъпкан с пари. Сети се и за ботушите в гардероба, отиде в антрето и провери. Обърна трите чифта обратно и банкнотите изпадаха. Ева започна да се поти обилно. Натъпка парите в чантата си и продължи да търси. Намери пари в двете нощни шкафчета и в шкафа за лекарства в банята. Колкото повече банкноти прибираше в чантата, толкова повече се ядосваше. Вече избягваше да поглежда трупа на Мая. Приятелката й разруши нещо в живота й. Разкри черта, за която тя не знаеше, че притежава; черта, без която би минала. Вината носеше Мая, а вече нямаше нужда от парите. Сега чантата на Ева бе натъпкана до спукване с банкноти от петдесет, сто и хиляда крони. Прокара ръка през челото си, за да избърше потта. На вратата се звънна. Скри се в един ъгъл, ужасена, да не би някой да погледне през ключалката. Две кратки позвънявания. Съобрази, че отвън фактически стои първият й клиент. Задържа дъха си и се притисна към стената. Пак се звънна. Налагаше се да изчака известно време, преди да излезе от апартамента, защото никой не биваше да я види. Тя не представляваше част от случилото се, всичко беше злощастна случайност. Най-сетне стъпките отзвучаха надолу по стълбите. Чу как вратата се затвори и погледна часовника. Беше девет без петнадесет. Хвърли последен поглед към Мая, вече не беше особено хубава заради зиналата уста и втренчените очи. „Вината си е твоя“, изохка Ева. Остана неподвижна с гръб към трупа още пет минути, като броеше секундите. После внимателно отвори вратата и се измъкна навън.