Затвори очи, сякаш искаше да си представи картината.
— Наложило се е да нанася ударите отзад, затова не е успял веднага. Много по-трудно е да засегнеш жизненоважни органи по този начин. А вероятно Айнарсон е издържал на много удари, преди да издъхне. Със сигурност е било ужасяващо: убиецът нанася удар след удар, а жертвата продължава да вие, от което той се паникьосва и не спира. Може случаят да е такъв. Те винаги си представят не повече от два удара. Но в колко от престъпленията, които сме разглеждали, убиецът се е задоволил с толкова? Веднага се сещам за един случай със седемнадесет пробождания, друг — с тридесет и три.
— Но двамата са се познавали, нали?
— Не се знае доколко. Е, имали са, разбира се, някаква връзка. — Сейер седна и прибра линията в шкафа.
— Ами, ще трябва да започнем отначало. Необходимо е да изясним кой е искал да купи колата. Използвайте списъка от октомври и започнете с първото име. Може да е някой от колегите му.
— Същите хора, така ли?
Сут го погледна въпросително.
— Пак ли ще задаваме нескончаемо същите въпроси?
— Какво искаш да кажеш? — Сейер повдигна вежди.
— Би имало смисъл да издирим нови лица, независимо че отговорите биха могли да са същите. Все пак нищо не се е променило, нали?
— Не се ли е променило? Ако не си следил събитията внимателно, ти напомням, че намерихме човека. Заклан като прасе. А ти твърдиш, че нищо не се е променило.
Опитваше се да потисне арогантния тон.
— И все пак едва ли ще получим различни отговори само поради тази причина.
— Това — преглътна бавно Сейер — предстои да разберем, нали?
Карлсен затвори шумно папката.
Сейер постави папката със случая Айнарсон в архива до случая Дурбан. Сега щяха да си правят компания, помисли си той. Мая Дурбан и Егил Айнарсон. И двамата бяха мъртви, но никой не знаеше защо. Облегна се назад в стола и вдигна дългите си крака върху бюрото, потупа се по гърба и успя да си измъкне портфейла. Намери снимката на внука си Матеус, притисната между шофьорската книжка и свидетелството по парашутизъм. Малкият, току-що навършил четири години, познаваше повечето марки коли и вече бе преживял първото си сбиване с болезнена загуба. Беше страхотна изненада — денят, в който той замина за Форнебю, за да посрещне дъщеря си Ингрид и зет си Ерик, които се връщаха от тригодишен престой в Сомалия. Тя като медицинска сестра, а той като лекар към Червения кръст. Изрусена и със златист тен, тя стоеше на най-горното стъпало на самолетната стълба. За една част от секундата му се стори, че вижда Елиза, както изглеждаше, когато се срещнаха за първи път. В ръцете си носеше малкия. Тогава той беше на четири месеца, шоколадовокафяв, със ситни къдрици и с най-черните очи, които някога бе виждал. Помисли си, че като цяло сомалийците са красив народ. Погледа снимката известно време, преди да я прибере. Сега в бараката беше тихо, както и във високия блок в съседство. Пъхна два пръста под ръкава на ризата и се почеса по лакътя. Кожата се белеше. Под нея се виждаше нова розова кожа, която също се белеше. Грабна якето от облегалката на стола и заключи. После се отби за секунди на рецепцията при госпожа Бренинген. Тя мигом остави книгата настрана. И без това беше стигнала до обещаваща любовна сцена и искаше да я запази за момента, в който ще е под юргана. Размениха няколко думи, той кимна леко и се отправи към улица „Росенкранц“ и вдовицата на Егил Айнарсон.
Първо се погледна бързо в огледалото и прокара пръсти през късо подстригания перчем, който остана в същото положение. Беше по-скоро ритуал, а не го правеше от суета.
Сейер използваше всяка възможност да излезе от офиса. Мина през центъра с ниска скорост както обикновено. Караше стара и бавна кола, голямо синьо „Пежо“ 604, и никога не бе имал причина да я смени. На заледена настилка все едно караше шейна. След малко отдясно останаха цветните жилищни сгради — розови, жълти и зелени. Слънцето ги огряваше и те изглеждаха приветливи. Строени през петдесетте години, имаха особена атмосфера, каквато липсваше на новите къщи. Дърветата бяха израснали високо, а градините бяха плодородни или поне щяха да бъдат напролет. Но все още беше студено, не се очертаваше пролетта да дойде скоро. Времето дълго се задържа сухо и купчинки мръсен сняг стояха като боклук върху канавките. Огледа се за номер 16; бързо разпозна зелената, добре поддържана къща. Входната алея беше задръстена от колелета с помощни колелца, всевъзможни камиончета и пластмасови играчки, каквито децата безразборно измъкват от мазета и тавани. След дълга зима чистата асфалтова настилка винаги изглежда привлекателна. Паркира и звънна на вратата.