— Не споменавайте никога повече това име, където някой непознат може да ви чуе. — Гласът на Том беше тих, но настоятелен. — Дори на места, където никой не би могъл да ви чуе. Това име е много опасно, дори да ги нямаше Чедата на Светлината из улиците.
Мат изсумтя.
— Аз да ти кажа на теб за Чедата на Светлината — изтърси той и погледна кисело към Ранд.
Том не му обърна внимание.
— Ако само един от вас беше сънувал този сън… — Той нервно подръпна мустаците си. — Я ми разкажете пак всичко, което си спомняте. — Докато ги слушаше, продължаваше да се озърта предпазливо към улицата.
— …той изброи мъжете, за които каза, че били използвани — завърши Ранд. Мислеше, че дотук му е разказал всичко. — Гуаир Амалазан. Раолин Прокобник.
— Давиан — добави Мат. — И Юриан Каменолък.
— И Логаин — завърши Ранд.
— Опасни имена — промълви Том. Очите му сякаш се впиваха в тях още по-напрегнато отпреди. — Почти толкова опасни, колкото неговото. Всички вече са мъртви, с изключение на Логаин. Някои от тях отдавна са мъртви. Раолин Прокобник е загинал преди близо две хиляди години. Но и това име е опасно. Най-добре ще е да не ги споменавате на глас, дори когато сте сами. Повечето хора не знаят тези имена, но ако ви чуе някой неподходящ човек…
— Но какви са били те? — каза Ранд.
— Мъже — промърмори Том. — Мъже, които са разтърсвали стълбовете на небесата и са разклащали света из основи. — Той поклати глава. — Няма значение. Забравете за тях. Сега те са само прах.
— Дали… били ли са използвани, както каза той? — попита Мат. — И убити?
— Може да се каже, че Бялата кула ги е убила. Би могло. — Устните на Том за миг се свиха, след което той отново поклати глава. — Но да са използвани… Не, едва ли. Амирлинският трон извършва какви ли не заговори, но точно това не ми се вярва.
Мат потръпна.
— Той каза толкова много неща. Налудничави неща. Имам предвид Луз Терин Родоубиеца и за Артур Ястребовото Крило. И за Окото на света. Какво трябва да е пък това, в името на Светлината?
— Легенда — отвърна замислен веселчунът. — Може би. Голяма като легендата за Рога на Валийр, поне в Граничните земи. Там, горе, младите мъже ходят да търсят Окото на света, така както младите мъже на Иллиан търсят Рога. Най-вероятно е само легенда.
— Какво да правим, Том? — попита Ранд. — Да й кажем ли? Не искам да сънувам повече такива сънища. Може би тя ще направи нещо.
— Но това, което ще направи, може да не ни хареса — обади се Мат.
Том ги изгледа изпитателно, после каза:
— Съветвам ви да си траете. Не казвайте на никого, поне засега. Винаги може да премислите, ако решите, но кажете ли й веднъж, край — ще се окажете още по-обвързани… с нея. — Изведнъж той изправи рамене и изгърбената му стойка почти изчезна. — Другият момък! Казахте, че е сънувал същия сън! Дали ще има достатъчно разум да си държи устата затворена?
— Така мисля — каза Ранд и Мат бързо добави:
— Връщаме се в хана да го предупредим.
— Дано Светлината се е погрижила да не сме закъснели!
На вратата на хана се сблъскаха с Перин.
— Тъкмо излизах да ви потърся — задъхано промълви той.
Ранд го сграбчи за рамото.
— Каза ли на някого за съня?
— Кажи, че не си — настоя Мат.
— Много е важно — допълни Том.
Перин ги изгледа объркано.
— Не, не съм. Станах преди по-малко от час. — Той отпусна рамене. — Главата ме заболя, докато се мъчех да престана да мисля за това, камо ли да го кажа на някого. Вие защо сте му казали? — И той кимна към веселчуна.
— Трябваше да говорим с някого, иначе щяхме да се побъркаме — отвърна Ранд.
— Ще ти обясня по-късно — обади се Том и погледна многозначително към хората, които влизаха и излизаха от хана.
— Добре — въздъхна Перин. — За малко да ме накарате да забравя. Дошла е Нинив.
— Кръв и пепел! — изпъшка Мат. — Как е успяла да стигне дотук? Нали… салът…
Перин изсумтя.
— Смяташ, че дреболия като един потънал сал може да я спре? Измъкнала е Вишекула по бели гащи… не знам той как е преминал обратно реката, но тя разправя, че се криел в спалнята си и за нищо на света не искал да се приближи до реката — все едно, тя го принудила да намери лодка, достатъчно голяма за нея и коня й, и да я прехвърли на отсрещния бряг. Лично.
— О, Светлина! — въздъхна Мат.