— Какво прави тя тук? — попита Ранд.
Мат и Перин го изгледаха свъсено.
— Тръгнала е за нас — отвърна Перин. — Тя е с… с госпожа Алис в момента и вътре при тях е толкова студено, все едно че вали сняг.
— Не можем ли да отидем за малко на някое друго място? — попита Мат. — Баща ми обича да казва, че само глупак си пъха главата в гнездо на усойници, освен ако няма друг избор.
— Тя не може да ни принуди да се върнем — прекъсна го Ранд. — Трябва да го е разбрала след Зимната вечер. Ако не е, ще трябва да я убедим.
Веждите на Мат се повдигаха при всяка негова дума и когато Ранд свърши, той тихо подсвирна.
— Опитвал ли си някога да накараш Нинив да разбере нещо, което не иска да разбере? Аз съм се опитвал. Предлагам ви да останем настрана, докато се стъмни, и тогава да се промъкнем вътре.
— Доколкото успях да си изградя някаква представа за тази млада жена — каза Том, — не мисля, че ще се спре, докато не си каже това, което има да казва. Ако не й се позволи да го направи скоро, тя ще настоява, докато не привлече вниманието на някои хора, с които не бихме искали да се срещаме.
Това ги отрезви. Тримата младежи се спогледаха, поеха дълбоко дъх и влязоха в хана с такава боязън, сякаш им предстоеше да се срещнат с тролоци.
Глава 16
Премъдрата
Перин ги поведе из вътрешността на странноприемницата. Ранд беше толкова вглъбен в това, което се канеше да каже на Нинив, че не забеляза Мин, докато тя не го хвана за ръката. Останалите продължиха няколко крачки по коридора и заковаха на място, като забелязаха, че се е спрял.
— Нямаме време за такива работи, момче — процеди Том.
Мин изгледа гневно белокосия веселчун.
— Защо не идеш да пожонглираш — сряза го тя и задърпа Ранд настрани от другите.
— Наистина нямам време — каза Ранд. — Не и за разни глупави приказки за измъкване и тем подобни. — Той се опита да издърпа ръката си, но тя го сграбчи по-здраво.
— И аз нямам време за твоите глупости. Ще се спреш ли за малко? — Тя хвърли бърз поглед към останалите, пристъпи до него и сниши глас. — Преди малко пристигна една жена… по-ниска от мен, млада, с тъмни очи и тъмна коса, сплетена на плитка до кръста. И тя е част от това, заедно с всички вас.
За миг Ранд я изгледа неразбиращо. „Нинив? Как може и тя да е замесена? О, Светлина, как можах аз да се замеся?“
— Това е… невъзможно.
— Познаваш ли я? — прошепна Мин.
— Да, и тя не може да бъде замесена в… в това, което ти…
— Искрите, Ранд. Тя се срещна с госпожа Алис на влизане и прехвърчаха искри. Бяха само двете. Вчера не можах да видя искри, без да сте поне трима или четирима заедно, но днес бяха много по-ярки и силни. — Тя погледна към приятелите на Ранд, които го изчакваха нетърпеливо, и потръпна. — Цяло чудо е, че ханът още не е пламнал. Днес всички сте в по-голяма опасност от вчера. Откакто тя дойде.
— Тя няма да направи нищо, което да ни навреди — каза Ранд. — Пусни ме, трябва да тръгвам.
Без да обръща внимание на протеста й, той се присъедини към останалите и отново закрачиха по коридора. Ранд се обърна. Мин размаха юмрук след него и тропна сърдито с крак.
— Какво искаше да ти каже тази? — попита Мат.
— Нинив е част от това — отвърна Ранд, без да мисли, а после изгледа ядосано Мат, който остана с отворена уста. По лицето на приятеля му премина сянка на разбиране.
— Част от какво? — попита тихо Том. — Това момиче да не би да знае нещо?
— Разбира се, че е част от това — каза Мат кисело. — Част е от същия лош късмет, който ни преследва от Зимната нощ насам. Може за теб появата на Премъдрата тук да не е кой знае какво събитие, но аз лично по-скоро бих предпочел да си имам работа с Белите плащове.
— Тя е видяла Нинив, когато пристигнала — поясни Ранд. — Видяла я е, че говори с госпожа Алис, и е решила, че може да има нещо общо с нас. — Том го изгледа накриво, изсумтя и дръпна мустака си, но другите, изглежда, се задоволиха с обяснението му. Не обичаше да крие тайни от приятелите си, но тайната на Мин може би беше точно толкова опасна за самата нея, колкото техните за тях.
Перин спря пред една врата, поколеба се, после бавно отвори и влезе. Другите го последваха. Ранд влезе последен.
Беше същата стая, в която бяха вечеряли снощи. Моарейн и Нинив седяха една срещу друга край масата и нито една от двете не откъсваше очи от другата. Всички други столове бяха празни. Нинив беше стиснала плитката си и от време на време я подръпваше, както когато се ядосваше повече от обичайното със Селския съвет. Въпреки огъня в стаята изглеждаше ужасно студено и този студ вееше от двете жени.