Нинив вдигна ръце.
— Говориш точно като Трам. Той излезе пред селското събрание и се опита да убеди всички в това. Вече се беше опитал да го направи пред Селския съвет. Светлината знае как вашата… госпожа Алис — тя вложи цял товар горчив укор в това име — е успяла да го накара да повярва. У него, поне обикновено, има капчица разум, за разлика от повечето мъже. Във всеки случай, обикновено Селският съвет е една камара глупаци, но виж, за такова нещо не са чак толкова глупави, нито някой друг в селото. Всички се съгласиха, че трябва да бъдете намерени. Трам също искаше да тръгне да ви търси, но още не се е оправил. Изглежда, глупостта ви е по каследство.
Мат се закашля и изломоти:
— А баща ми? Той какво каза?
— Той се бои, че ще започнеш да опитваш глупавите си номера на хората извън Две реки и ще ти счупят някъде главата. Изглежда, от това го е повече страх, отколкото от… вашата госпожа Алис. Но впрочем и той никога не е бил много по-умен от теб.
Мат не беше сигурен как да й отговори, нито дали изобщо да отговаря.
— А… — почна колебливо Перин — Искам да кажа, такова… майстор Люхан също не е останал доволен от това, че съм напуснал, нали?
— А ти да не си очаквал нещо друго? — Нинив поклати презрително глава и изгледа Егвийн. — Може би не трябваше да се изненадвам от телешкия идиотизъм на вас тримата, но все си мислех, че някои други са по-разсъдливи.
Егвийн почти се беше скрила зад гърба на Перин.
— Оставих бележка — промълви тя плахо и придърпа качулката на пелерината си сякаш се боеше да не се види разплетената й коса. — В нея обясних всичко.
Ранд въздъхна. Премъдрата вече се канеше да подхване своята словесна битка и ако се съдеше по всичко, тя щеше да бъде първокласна. Ако заложеше на гнева си — ако заявеше, че смята да ги върне в Емондово поле каквото и да й разправят — щеше да е почти невъзможно да я накарат да отстъпи. Той отвори уста.
— Бележка! — почна Нинив, но в този момент Моарейн каза:
— Все пак двете трябва да си поговорим, Премъдра.
Ако в този момент Ранд можеше да се спре, щеше да го направи. Но думите се заизливаха самички.
— Всичко това е много добре, но не променя нищо. Ние не можем да се върнем. Трябва да продължим… — Гласът му заглъхна почти до шепот. Премъдрата и Айез Седай бяха вперили очи в него. Гледаха го така, сякаш беше заговорил посред село за работите на Женския кръг, сякаш се беше забъркал в неща, които не са в неговия периметър.
— Премъдра — каза Моарейн. — Трябва да ми повярваш, че с мен те са в по-голяма безопасност, отколкото ако се върнат в Две реки.
— Безопасност! — Нинив поклати пренебрежително глава. — Нали ти ги доведе тук при тези Бели плащове. Същите Бели плащове, които, ако са верни думите на веселчуна, могат да им навредят тъкмо заради теб. Кажи ми, защо да са в по-голяма безопасност, Айез Седай.
— Има много опасности, от които не мога да ги предпазя — съгласи се Моарейн. — Както и ти не би могла да гк предпазиш, ако ги удари някоя мълния, когато се върнат в село. Но не мълнията е това, от което те трябва да се страхуват, нито Белите плащове. Те са застрашени от Тъмния и слугите на Тъмния. От това аз мога да ги защитя. Докосването до Верния извор, докосването на сайдар ми осигурява тази защита, както и на всяка Айез Седай. — Устните на Нинив се свиха скептично. Тези на Моарейн също се свиха, от гняв, но тя продължи с твърд тон, на границата на търпението. — Дори онези нещастни мъже, които разбират, че могат да владеят Силата, за кратко време придобиват тази способност, въпреки че сайдин понякога предпазва, а понякога покварата ги прави още по-уязвими. Но аз, както и всяка друга Айез Седай, мога да разпростра своята защита над хората, които са близо до мен. Никой Чезнещ не може да им навреди, докато са така близо до мен, както са сега. Никой тролок не може да се приближи на четвърт миля, без Лан да го усети или да усети злото, което се излъчва от него. Можеш ли ти да им предложиш и половината от всичко това, ако се върнат с теб в Емондово поле?
— Това са плашила — отвърна Нинив. — В Две реки имаме една поговорка. „Дали мечката ще победи вълка, или вълкът ще победи мечката, винаги страда заекът.“ Отидете си някъде с това ваше единоборство и оставете хората от Емондово поле на мира.