— Лан — промълви Моарейн след миг мълчание, — излезте и ни оставете за малко насаме с Премъдрата. — Лицето й остана безстрастно. Нинйв се намести край масата, сякаш готова за решително сражение.
Излязоха. Лак се облегна на стената. Дори без плаща си с променящите се цветове беше застанал така неподвижно, че човек не можеше да го забележи, докато не се блъснеше в него.
Веселчунът промърмори за по-добри неща, с които можел да запълни времето си, и ги остави, подмятайки строго през рамо на момчетата:
— И запомнете какво ви казах.
Никой друг не беше склонен да се оттегли.
— Какво искаше да каже? — попита ги Егвийн разсеяно, приковала очи към вратата, зад която бяха останали Моарейн и Нинив. Момичето продължаваше да опипва косата си, разкъсвана между необходимостта да прикрива факта, че не е сплетена, и желанието да свали качулката от главата си.
— Даде ни някои съвети — каза Мат.
Перин го изгледа свирепо.
— Каза да не си отваряме устата преди да сме преценили добре какво се каним да кажем.
— Този съвет никак не е лош — отвърна Егвийн, но нямаше вид на особено заинтересувана.
Ранд потъна в собствените си мисли. Възможно ли беше Нинив наистина да е част от това? Как стана така, че всички те се оказаха въвлечени в тази история с тролоци и Чезнещи, и с появяващия се в сънищата им Баал-замон? Това беше лудост. Той се зачуди дали Мин е казала на Моарейн за Нинив. И какво ли си говореха двете вътре?
Вратата най-сетне се отвори. Нинив излезе и се спря сепната, като видя Лан. Стражникът промърмори нещо, което я накара да тръсне сърдито глава.
После се обърна към Ранд и той едва сега забеляза, че останалите тихо се измъкват. Никак не му се щеше да остане насаме с Премъдрата, но вече не можеше да го избегне, след като Нинив го прикова с поглед. „Определено изучаващ поглед — помисли си той озадачен. — Какво ли са си казали?“
Тя кимна към меча на Трам.
— Това, изглежда, ти подхожда, въпреки че бих предпочела да не е така. Пораснал си, Ранд.
— За една седмица? — Той се засмя, но смехът му прозвуча пресилено и тя поклати глава, сякаш не беше я разбрал. — Тя успя ли да те убеди? — попита той. — Това наистина е единственият изход. — Замълча, сетил се за „искрите“ на Мин. — Ти тръгваш ли с нас?
Нинив го изгледа с широко отворени очи.
— Да тръгвам с вас? Откъде накъде? Марва Мален дойде в село от Девенов просек да наглежда нещата, докато се върна, но ще иска да се прибере веднага. Все още се надявам да проявите разум и да се приберете с мен.
— Не можем. — Стори му се, че нещо помръдна край все още отворената врата, но двамата си бяха все така сами в коридора.
— Ти вече ми го каза, тя също. — Нинив се намръщи. — Ако тя не беше замесена в това… Човек не бива да се доверява на една Айез Седай, Ранд.
— Струва ми се, че си ни повярвала — каза той бавно. — Какво е станало на селското събрание?
Нинив се озърна към вратата, преди да му отговори. Сега там не се виждаше нищо.
— Мудна работа, но няма нужда тя да разбира, че не можем да се оправим сами в селото си. В едно съм сигурна: докато сте с нея, всички вие сте в опасност.
— Нещо е станало — настоя той. — Защо искаш да се върнем, щом допускаш, че има поне малка вероятност да се окажем прави? И защо тъкмо ти? Могло е да пратят по-скоро самия кмет, отколкото Премъдрата.
— Ти наистина си пораснал — усмихна се тя и за миг веселостта й го смути. — Спомням си как доскоро не можеше и да ти хрумна да ме питаш къде съм решила да ходя или какво смятам да правя. И това беше само преди седмица.
— Не разбкрам защо си дошла тъкмо ти.
Тя отново се озърна към притворената врата, след което го хвана под мишница.
— Да се поразходим малко и да поговорим. — Той се остави да го поведат и когато се отдалечиха достатъчно от стаята; за да не бъдат чути, тя продължи: — Както ти казах, събранието беше мудно. Всички се съгласиха, че някой трябва да тръгне да ви издири, но селото се раздели на две групи. Едни настояваха, че трябва да ви спасим, въпреки че се разгоря остър спор как трябва да стане това, като се има предвид, че сте тръгнали с… с такива като нея.
— Значи другите са повярвали на Трам?
— Не съвсем. Но те също смятаха, че не бива да сте със странници, особено с такива. Тъй или иначе, почти всеки мъж държеше да се включи в групата. Трам и Бран ал-Вийр със служебния си знак, везните, както и Харал Люхан, но Алзбет го накара да си седне на задника. Дори и Кен Буйе. Дано Светлината ме пази от мъже, които мислят с космите на гърдите си. Макар че не знам дали изобщо има други. — Тя изсумтя неприкрито и го погледна с укор. — Така или иначе, разбирах, че не можем да си позволим да се бавим повече, докато най-после вземат някакво решение, и някак… някак бях сигурна, че не можем да чакаме толкова. Затова свиках Женския кръг и им казах как трябва да се постъпи. Не мога да кажа, че им хареса, но разбраха, че съм права. И тъкмо затова съм тук — защото мъжете в Емондово поле са твърдоглави празни кратуни. Те сигурно още продължават да спорят кого да изпратят, макар че заръчах да им кажат, че ще се погрижа за вас.