Всички в залата се смееха, забеляза Ранд, докато танцуваше със следващата си партньорка, една от прислужничките — всички освен някакъв непознат, сгушен край една от камините. И този непознат беше с белег, който пресичаше лицето му от едното слепоочие до челюстта от другата страна, разцепваше носа му и единият край на устата му беше провиснал надолу. Човекът улови погледа му и направи гримаса, принуждавайки Ранд да отмести смутено очи. Може би с този белег човекът просто не можеше да се смее.
Той прихвана следващата си партньорка, която се беше завъртяла, и вихрено я подхвърли към мъжа зад себе си, преди да продължи. Още три жена преминаха в танц през ръцете му, докато музиката набираше скорост, след което той отново се озова пред първото тъмнокосо момиче за бърза обиколка из дансинга, в която редиците напълно се объркаха. Тя отново се засмя и му намигна предизвикателно.
Мъжът с белега го гледаше навъсено. Той обърка стъпката и бузите му пламнаха. Нямаше никакво желание да смущава непознатия. Дори не беше си и го помислил, когато го погледна. Той се извъртя да посрещне следващата си партньорка и забрави за мъжа. Следващата жена, която танцът подхвърли в ръцете му, се оказа Нинив.
Той обърка стъпката и за малко щеше да я настъпи. Тя се извъртя достатъчно елегантно и се усмихна.
— Смятах, че си по-добър танцьор — засмя се Премъдрата и двамата отново смениха партньорите си.
Остана му само миг, за да влезе отново в ритъм, преди да се разменят, и този път се оказа, че танцува с Моарейн. Колкото и да се чувстваше несръчен в прегръдката на Нинив, беше нищо в сравнение с това, което изпита от близостта на Айез Седай. Тя ловко се завъртя около него и роклята й се завихри около стройното й тяло; а той за малко щеше да се сгъне на две. Тя му се усмихна съчувствено, от което той се почувства още по-зле, отколкото ако му беше помогнала. С огромно облекчение посрещна новата си партньорка в общата плетеница на танца, въпреки че тя се оказа Егвийн.
Успя някак да си възвърне самочувствието — в края на краищата беше танцувал с нея четири години. Косата й все така се вееше несплетена, но я беше стегнала с червена лента. „Вероятно все още не може да реши на коя от двете да достави удоволствие, на Моарейн или на Нинив“ — помисли си той кисело. Устните й бяха разтворени и тя сякаш се канеше да му каже нещо, но не проговори, а той нямаше желание да я заговори пръв. Не и след като го беше отрязала при предишния му опит в трапезарията. Двамата се погледнаха хладно и се разделиха във вихъра на танца, без да си промълвят нито дума.
Ранд с облекчение се върна на пейката, когато рилът свърши. Докато сядаше, музиката засвири друг танц. Мат побърза да се включи, а Перин уморено се отпусна на пейката до него.
— Видя ли я? — почна Перин. — Видя ли я?
— Коя точно? — попита Ранд. — Премъдрата или… госпожа Алис? Аз танцувах и с двете.
— И с госпожа Алис ли? — възкликна Перин. — Аз танцувах само с Нинив. Не съм и предполагал, че изобщо танцува. На село никога не се е включвала в танци.
— Ха — каза Ранд. — Представяш ли си какво би казал Женският кръг, ако види Премъдрата да танцува?
Танците и песните продължиха до среднощ. Прислужничките най-после се сетиха за задълженията си. Ранд с радост загълта горещата гозба, която му поднесоха. Всички се нахвърлиха върху храната. Ранд се включи в още три танца и този път се справи по-добре, когато отново се озова в прегръдката на Нинив и на Моарейн. Сега и двете го похвалиха, че танцува добре, от което той загуби дар слово. Потанцува малко и с Егвийн; тя го изгледа с тъмните си очи, сякаш се канеше да му каже нещо много важно, но не промълви и дума. Той също така остана безмълвен, но беше сигурен, че не се е намръщил, докато й правеше компания, каквото и да му разправяше Мат след това, когато се върна на пейката.
Някъде към полунощ Моарейн се оттегли. Егвийн хвърли припрян поглед от Айез Седай към Нинив, след което забърза след нея. Премъдрата изгледа и двете с неразгадаем израз, след което нарочно се включи в още един танц, преди и тя да напусне с вид, сякаш е спечелила една точка в спора си с Айез Седай.
Скоро след това Том започна да прибира флейтата си, спорейки добродушно с онези, които настояваха да остане още малко. Лан се появи, за да подкани Ранд и останалите да си лягат.
— Налага се да тръгнем по-рано — каза им Стражникът, надвесен над тях, за да могат да го чуят въпреки шума. — И освен това трябва да се съберем всички.