— Смееш да ме нападаш! — прокънтя гласът на Моарейн. Около нея се завихриха сенки и я обгърнаха, тя се издигна и надвисна над улицата. Искрящите й очи гледаха надолу — очи на гигант, взрял се в насекоми.
— Тръгвайте! — извика им Лан, сграбчи поводите на кобилата на Моарейн и скочи на седлото си. — Бързо! — И излетя с жребеца си навън като хала.
За миг Ранд остана замръзнал на място, не вярвайки на очите си. Главата и раменете на Моарейн вече стърчаха над крепостната стена. Стражите и Белите плащове боязливо се отдръпнаха от нея. Лицето на Айез Седай се скри в нощта, но очите й, големи като две пълни луни, грееха гневно. Той преглътна, срита Облак и препусна след останалите.
На петдесет стъпки извън стената Лан ги спря и Ранд се обърна. Фигурата на Моарейн беше надвиснала високо над дървената палисада. Главата и раменете й бяха обкръжени от сребристия ореол на луната. Докато я наблюдаваше с широко отворена уста, Айез Седай премина над стената. Портите започнаха да се затварят панически. Щом стъпи на земята извън крепостната стена, тя отново възвърна нормалния си ръст.
— Задръжте портите! — извика нечий несигурен глас от вътрешната страна на стените. Ранд реши, че трябва да е Борнхалд. — Трябва да ги хванем! — Но пазачите на портата не забавиха скоростта, с която я затваряха. Двете крила се затръшнаха и миг след това тежкият лост се намести с трясък на мяетото си.
Моарейн бързо изтича до Алдийб, погали бялата кобилка по носа и пъхна тоягата си в подпръга. Този път на Ранд дори не му трябваше да погледне, за да се увери, че на тоягата й не е останал и белег от стълкновението.
— Ти беше по-висока от великан — промълви без дъх Егвийн, свила се на гърба на Бела. Никой от останалите не проговори, макар че Мат и Перин подкараха конете си по-настрана от Айез Седай.
— Нима? — отвърна разсеяно Моарейн и се метна на седлото си.
— Видях те — възрази Егвийн.
— Човешкият ум може да се подведе нощем. Окото вижда неща, които не съществуват.
— Не е време за игрички — намеси се сърдито Нинив, но Моарейн я прекъсна.
— Наистина няма време за игрички. Може би току-що загубихме преднината си. — Тя се извърна към портата и поклати глава. — Ако можех поне да съм сигурна, че в небето няма драгхар. Или ако мърдраалът беше наистина сляп. Ако започна да си пожелавам, сигурно ще си пожелая наистина невъзможни неща. Както и да е. Те знаят, че е трябвало да тръгнем, но ако имаме малко късмет, можем да са задържим на една крачка пред тях. Води, Лан!
Стражникът потегли на изток по Кемлинския път, останалите го последваха плътно.
Яздеха леко и бързо, със скорост, на която конете можеха да издържат в продължение на часове дори и без помощта на Айез Седай. Но още преди да са изминали и един час път, Мат извика и посочи назад.
— Вижте!
Всички дръпнаха юздите и се обърнаха.
Пламъци осветяваха нощта над Бейрлон и вятърът разпръскваше искри във въздуха.
— Предупредих го — промълви Моарейн, — но той така и не го прие на сериозно. — Алдийб затанцува на една страна, пригласяйки на безсилието на Айез Седай.
— Ханът ли? — попита Перин. — Откъде сте сигурна?
— Колко съвпадения са ви нужни, за да се уверите? — попита го Том. — Може да е и къщата на Управителя, но не е. Нито е склад или нечия кухненска печка, или сеновала на баба ти.
— Може би Светлината ще ни освети малко тази нощ — подхвърли Лан и Егвийн го изгледа сърдито.
— Как можете да говорите така? Ханът на бедния господин Фич гори! Може да има пострадали!
— Ако са нападнали хана — каза Моарейн, — може би нашето излизане от града и моето… представление са останали незабелязани.
— Освен ако мърдраалът не иска да си помислим точно това — добави Лан.
— Може би. Тъй или иначе, трябва да ускорим ход. Тази нощ няма да има много почивка.
— Казваш го толкова спокойно! — възкликна Нинив. — А онези хора в хана? Сигурно има пострадали, а ханджията ще загуби целия си имот — и всичко това заради теб! Въпреки всичките ти приказки за вървенето в Светлината ти си готова да продължиш, без дори и да помислиш за него. Това, което той търпи сега, е заради теб!
— Заради тези тримата — намеси се ядосано Лан. — Пожарът, ранените, това, че бягаме — всичко е заради тях тримата. Щом трябва да се плати такава цена, значи си струва. Тъмния иска тези ваши момчета, а той не трябва да бъде допускан до нищо, до което се домогва толкова настоятелно. Или ти би предпочела да оставим Чезнещия да ги хване?