Ранд все още не беше съвсем убеден, а Мат промърмори нещо за „обикаляне“.
— Виждали ли сте някоя ферма тази сутрин? — попита Лан. — Или дори пушек от един-единствен комин? Не сте, защото от Бейрлон до Бели мост е само пустош. А ние трябва да прехвърлим Аринел точно през Бели мост. Това е единственият мост, който прехвърля Аринел южно от Марадон, към Салдеа.
Том изпухтя и духна мустаците си.
— Какво може да ги спре да са оставили някого или нещо, което вече да ни чака при Бели мост?
Откъм запад отекна призивният вой на рог и Лан завъртя глава натам. Ранд усети мразовити тръпки по гърба си. Но част от съзнанието му запази спокойствие, колкото да може да прецени: десет мили, не повече.
— Нищо не може да ги спре, веселчуне — каза Стражникът. — Можем да разчитаме единствено на Светлината и на късмета си. Но сега поне знаем със сигурност, че зад нас има тролоци.
Моарейн изтупа трохите от дланите си.
— Време е да потегляме.
Яхнаха конете и Стражникът и Айез Седай се спогледаха тревожно.
— Ти ги води, Моарейн Седай — промълви Лан. — Ще ви настигна, когато успея. Ако се проваля, ще разбереш. — Той постави ръка на седлото на Мандарб, скочи на гърба му и препусна надолу по хълма, на запад. Рогът прозвуча отново, обадиха се и други.
— Светлината да те закриля, последен владетелю на Седемте кули — промълви Моарейн така тихо, че Ранд едва я чу.
Потеглиха напред. Ранд се обърна веднъж, за да види Лан, но Стражникът вече се беше изгубил сред хълмовете и голите дървеса. Последен владетел на Седемте кули, така го беше нарекла. Зачуди се какво ли може да означава това. Не вярваше да го е чул някой друг освен него, но забеляза, че Том замислено дъвче мустаци. Явно веселчунът знаеше много неща.
Роговете отново се обадиха зад тях и Ранд помръдна тревожно на седлото си. Този път бяха по-близо — беше сигурен в това. На осем мили. Може би на седем. Мат и Егвийн се озърнаха през рамо, а Перин се беше присвил, сякаш очакваше всеки момент нещо да го удари в гърба. Нинив забърза напред, за да поговори с Моарейн.
— Не можем ли да яздиш по-бързо? — попита тя. — Тези рогове се приближават.
Айез Седай поклати глава.
— А защо според теб ни показват, че са тук? Вероятно за да ни накарат да се разбързаме, без да си дадем сметка какво може да ни очаква отпред.
Продължиха със същия равномерен ход. На равни интервали роговете изреваваха зад тях и всеки следващ звук прозвучаваше все по-близо. Ранд се мъчеше да не мисли колко близо, но мисълта сама нахлуваше в главата му при всеки бронзов вой. „Вече са само на пет мили“ — прецени той, обзет от паника, когато изведнъж се появи Лан, понесъл се в галоп иззад хълма, който току-що бяха отминали.
Той се изравни с Моарейн и дръпна поводите на жребеца.
— Най-малко три юмрука тролоци, всеки предвождан от Получовек. Може и да са пет.
— Ако си бил достатъчно близо до тях, за да ги видиш — обади се притеснено Егвийн, — сигурно и те са те видели. Сигурно те следват по петите.
— Сигурно са го видели — намеси се Нинив. — Не помните ли, че дори аз успях да проследя следата му?
— Тихо — изкомандва Моарейн. — Лан иска да каже, че зад нас има може би около петстотин тролоци. — Последва тягостна тишина, след което Лан проговори отново.
— И ще ни настигнат след по-малко от час.
— Ако са разполагали с толкова много преди, защо не ги използваха в Емондово поле? — промълви Айез Седай. — А ако не са, как са се появили сега?
— Пръснали са се наоколо и ни гонят напред — поясни Лан. — Пред всяка от групите имат съгледвачи.
— Към какво ли ни гонят? — каза Моарейн замислено, Сякаш в отговор на думите й, далече откъм запад прокънтя рог, самотен стон, на който този път се отзоваха други, далече пред тях. Моарейн дръпна поводите и спря Алдийб.
— Какво ще правим сега? — попита ядосано Нинив. — Накъде тръгваме?
— Единственото, което ни остава, е на север или на юг — каза Моарейн. — На юг са Хълмовете на Абшер, обрулени и мъртви, и реката Тарен, която няма как да се прекоси. На север можем да стигнем Аринел преди да падне нощта, а там има шанс да хванем някоя търговска ладия. Стига ледът в Марадон да се е стопил.