— Има едно място, където тролоците няма да дойдат — каза Лан, но Моарейн рязко извърна глава и възрази:
— Не!
Роговете отново изсвириха и конят на Ранд нервно затанцува на място.
— Опитват се да ни изплашат — изръмжа Том. — Опитват се да ни стреснат, за да се паникьосаме и да побегнем. И тогава ще ни спипат.
Главата на Егвийн се извърташе при всеки нов вой на рог, взираше се ту напред, ту назад, сякаш девойката очакваше всеки момент да се появят първите тролоци. Ранд изпитваше желание да направй същото, но се мъчеше да го прикрие. Той приближи Облак до нея.
— Тръгваме на север — заяви Моарейн.
Роговете пак прокънтяха смразяващо.
Колкото и бързо да яздеха, роговете звучаха все по-близо. „Две мили — прецени Ранд. — Може би и по-малко.“
След известно време Лан започна да се озърта и Ранд забеляза, че на лицето му като никога досега се е изписала тревога. Веднъж Стражникът дори се изправи на стремената, за да погледне назад, откъдето бяха минали. Самият Ранд виждаше единствено дървета. Лан отново се смъкна на седлото и несъзнателно отметна края на плаща си, за да освободи дръжката на меча.
Ранд погледна въпросително към Мат, но той само направи гримаса към гърба на Стражника и сви безпомощно рамене.
— Наблизо има тролоци — каза им Лан през рамо. — Най-вероятно. Ако се натъкнем на тях, стойте на всяка цена около мен и правете точно това, което правя и аз.
— Кръв и пепел! — изсумтя Том.
Нинив кимна на Егвийн да се държи до нея.
Ранд се оглеждаше на всички страни и побеснялото му въображение превръщаше всеки сивкав дървесен ствол в тролок. Роговете продължаваха да ехтят все по-близо. И точно зад тях. Беше сигурен в това. Зад тях, и се приближаваха.
Изкачиха поредния хълм.
Под тях, в подножието на хълма, маршируваха тролоци, понесли пръти с вързани в края им въжени примки. Много тролоци. Редицата се простираше надалеч от двете страни, краищата и не се виждаха, а в центъра й, точно пред Лан, яздеше Чезнещ.
Мърдраалът, изглежда, се поколеба, когато хората се появиха на билото на хълма, но в следващия миг измъкна меча си с черно острие и го размаха над главата си. Тролоците се закатериха нагоре.
Ранд преглътна и сръга сивушкото със стремената. Цялата група се понесе в галоп след Стражника. Ранд сам се изненада, като видя извадения меч на Трам в десницата си. Заразен от вика на Лан, той нададе своя собствен:
— Манедерен! Манедерен!
Перин го поде:
— Манедерен! Манедерен!
Но Мат извика:
— Караи ан Калдазар! Караи ан Еллисанде! Ал Еллисанде!
Черният меч замръзна над главата на Чезнещия.
Лан се хвърли срещу мърдраала, а хората връхлетяха срещу бойния ред на тролоците. Острието на Стражника се сблъска с черната стомана от ковачниците на Такандар и издрънча като звън на огромна камбана, ударът отекна в празното пространство, във въздуха блесна синкава светлина.
Човекоподобните същества с животински зурли ги обкръжиха, размахвайки куки и примки. Само Лан и мърдраалът се сражаваха сами; размахваха мечове в кръг, несмущавани от другите, черните им коне танцуваха един срещу друг, мечовете им отвръщаха на удара с удар. Въздухът около тях просветваше и кънтеше.
Облак завъртя очи, зацвили, изправи се на задните си крака и заудря с копита озъбените мутри. Тромавите туловища се тълпяха рамо до рамо около него. Забил безмилостно пети в хълбоците му, Ранд го подкара право напред, размахвайки меча си съвсем не толкова плавно, както го беше учил Лан, и сечеше, сякаш си пробиваше път сред гъст храсталак. „Егвийн!“ Очите му отчаяно я затърсиха, докато отваряше с меча си пътека през косматите тела, сякаш сечеше гнили трупи.
Бялата кобила на Моарейн се носеше напред и си пробиваше път при най-лекото подръпване на юздите в ръката на Айез Седай. Лицето й беше също толкова каменно като това на Лан. Тя вдигна тоягата си и изведнъж пламъци с рев обгърнаха тролоците и овъглените им туловища започнаха да падат. Нинив и Егвийн препускаха бясно зад Айез Седай, стиснали ножове в ръцете си и оголили зъби също толкова яростно, колкото и обкръжилите ги тролоци. Късите ножове, които бяха измъкнали от поясите си, нямаше да им бъдат от никаква полза, ако някой тролок успееше да се приближи до тях. Ранд се опита да насочи Облак към девойките, но конят изобщо не го слушаше.