— Тролоци ли? Видели сте тролоци в града?
Ранд преглътна.
— Не бяха тролоци — каза той и тримата започнаха да разказват възбудено един през друг.
Всеки започна от различно място. Мат заразказва от намирането на съкровището, сякаш го беше намерил сам, докато Перин се впусна в обяснения защо преди всичко бяха излезли, без да се обадят на никого. Ранд прескочи направо на онова, което смяташе за най-важно — за срещата им с непознатия. Но и тримата бяха толкова възбудени, че никой не разказваше последователно. Щом някой се сетеше за нещо, го избълваше, без да го интересува редът на събитията или какво приказват останалите. Дебнещите. Сега всички забърбориха за дебнещите.
Така целият им разказ се получи доста объркан, но поне страхът им мина. Егвийн започна да поглежда притеснено към празните прозорци, гледащи към улицата. Навън последните отблясъци на залязващото слънце отслабваха и здрачът се сгъстяваше. Огънят изглеждаше твърде малък и недостатъчно ярък. Том беше извадил лулата от устата си и ги слушаше навел глава, намръщено. Очите на Моарейн блестяха загрижено, но тя се стараеше да не се издаде. Докато…
Изведнъж Айез Седай изсъска и стисна здраво лакътя на Ранд.
— Мордет! Сигурен ли си за това име? Помислете си добре и тримата. Наистина ли се казваше Мордет?
Стъписани от напрегнатия й глас, те промърмориха хорово:
— Да.
— Той докосна ли ви? — попита ги тя. — Даде ли ви нещо, или вие да сте направили нещо за него? Трябва да разбера.
— Не — отвърна Ранд. — Никого не докосна. И не взехме нищо от онези неща.
Перин кимна за потвърждение и добави:
— Той просто се опита да ни убие. Това не е ли достатъчно? Изду се и изпълни половината стая, разкрещя се, че сме мъртви, и после изчезна. — Той махна с ръка да покаже. — Като дим.
Егвийн изстена уплашено.
Мат се дръпна назад кисело.
— Казахте, че сме в безопасност! И че тролоците не стъпват тук. Какво друго можехме да помислим?
— Явно, че изобщо не сте мислили — отвърна тя, възстановила обичайното си хладнокръвие. — Всеки, който умее да мисли, би се пазил от едно място, в което дори и тролоците не смеят да влизат.
— Матови работи — каза Нинив с присъщия си тон. — Все ще измисли някоя глупост, а останалите си загубват и малкото разум, с който са се родили, щом се съберат с него.
Моарейн кимна, но очите й останаха приковани в Ранд и двамата му приятели.
— Към края на Тролокските войни сред тези руини останала да лагерува цяла войска — тролоци, Мраколюбци, мърдраали, Властелини на ужаса, с хиляди. След като не излезли оттук, отвън били изпратени съгледвачи. Съгледвачите намерили оръжия, късове от ризниците им и навсякъде било оплискано с кръв. По стените били издраскани надписи на езика на тролоците, с които в последния си час те призовавали Тъмния да им се притече на помощ. Дошлите по-късно тук хора не намерили нито кръвта, нито надписите. Били заличени. Но Получовеците и тролоците още ги помнят. Затова не смеят да преминат крепостните стени.
— И затова избрахте да се скрием тук? — попита Ранд недоверчиво. — Нямаше ли да е по-безопасно, ако се бяхме опитали да ги изпреварим?
— Ако не бяхте избягали така — отвърна търпеливо Моарейн, — щяхте да разберете, че пратих стражи да пазят сградата. Един мърдраал дори не би разбрал за тяхното съществуване, защото те са предназначени за друго зло, но това, което обитава Шадар Логот, не би могло да ги премине, дори да се приближи до тях. На заранта ще е безопасно да излезем и потеглим — тези същества не могат да понасят слънчевата светлина. Ще се скрият вдън земя.
— Шадар Логот? — повтори колебливо Егвийн. — Нали този град се наричал Аридол?
— Някога се е наричал Аридол — отвърна Моарейн. — И е бил една от Десетте държави, земите, които сключили Втория обет. Държавите, които се възправили срещу Тъмния още в първите дни след Разрушението на света. В дните, когато Торин ал Торен ал Бан бил крал на Манедерен, кралят на Аридол бил Балвен Желязната ръка. В мрака на отчаянието, в разгара на Тролокските войни, когато вече изглеждало сигурно, че Бащата на лъжите ще победи, в двора на Балвен пристигнал един мъж, който се наричал Мордет.
— Същият мъж? — възкликна Ранд, а Мат допълни:
— Не може да бъде!
Погледът на Моарейн ги накара да млъкнат. В притихналата зала се чуваше само гласът на Айез Седай.
— Скоро след като Мордет се появил в града, той се превърнал в най-довереното лице и бързо станал вторият човек след краля. Мордет шепнел отровни съвети в ухото на Балвен и Аридол започнал да се променя. Аридол започнал да води самостоятелна политика, изолирал се. Започнали да казват, че човек може по-лесно да се разбере с тролоци, отколкото с мъжете на Аридол. Победата на Светлината е всичко. Този боен вик им бил даден от Мордет и мъжете на Аридол го крещели по време на битка, но в делата си изоставили пътя на Светлината.