— Тази история е твърде дълга, за да ви я разказвам цялата, и е твърде тъжна, при това от нея се помнят само откъси, дори в Тар Валон. Как синът на Торин, Каар, дошъл да върне Аридол към Втория обет и как Балвен седял на трона си, чезнещ от болест и с очи, в които блестяла лудостта, и се смеел високо, докато Мордет се усмихвал край него, когато заповядал да убият Каар и останалите посланици като Мраколюбци. Как се стигнало до това принц Каар да се сдобие с прозвището Каар Едноръкия. Как успял да се измъкне от тъмницата на Аридол и избягал сам към Граничните земи, преследван по петите от свръхестествените убийци на Мордет. Как там срещнал Рея, която не знаела кой е той и се омъжила за него, и заплела конците в Шарката, довели до неговата смърт от собствените й ръце, и нейната собствена, от собствената й ръка пред гробницата му, при устието на Алет-лориел. Как армиите на Манедерен дошли да отмъстят за Каар и заварили портите на Аридол разбити, без нито един жив човек вътре, но нещо витаело сред руините, по-лошо и от смъртта. Не враг съсипал Аридол, а самият Аридол. Подозрителността и омразата породили нещо, което се подхранвало от онова, което го било породило, нещо, което било заключено в основите, над които бил издигнат Аридол. Нарекли го Шадар Логот, или „Мястото, където Сянката дебне“, или по-просто — „Дебнещата сянка“.
— Единствено Мордет не бил погълнат от Машадар, но бил впримчен от Сянката и заедно с Машадар останал да дебне сред тези стени в продължение на дълги векове. И други са го срещали. На някои е повлиял с дарове, които изкривяват ума и омърсяват духа с поквара. Ако успее да убеди някой да го придружи до стените, докъдето се простира властта на Машадар, ще може да погълне душата на тази личност. Тогава Мордет ще напусне града, вселил се в тялото на човека, който не просто е умрял, а нещо много по-лошо, и неговото зло отново ще се излее над света.
— Съкровището — изломоти Перин, когато тя замлъкна. — Той искаше да му помогнем да отнесе съкровището при конете му. Лицето му бе измъчено. — Обзалагам се, че конете му щяха да се окажат някъде извън града.
— Но сега сме в безопасност, нали? — попита Мат. — Той не ни даде нищо и не ни докосна. С тези стражи, които сте разположили, сега сме в безопасност, нали?
— В безопасност сме — съгласи се Моарейн. — Той не може да прекоси стражевата линия, също като и всички други обитатели на това място. А и те трябва да се крият от слънчевата светлина, така че щом настъпи денят, ще можем да напуснем безопасно. Сега се опитайте да поспите. Стражите ще ни пазят, докато Лан се върне.
— Той нещо много се забави. — Нинив разтревожена погледна към прозорците. Беше паднал плътен мрак, черен като катран.
— Лан ще се оправи — промълви успокояващо Моарейн, докато опъваше одеялата си край огъня. — Бил е орисан да се сражава с Тъмния още преди да напусне бебешката си люлка. В бебешките му ръце се появил меч. Освен това аз бих разбрала за неговата смърт в мига, в който го сполети, и как се е случило, също както и той за моята. Почпни си, Нинив. Всичко ще бъде наред. — Но докато се загръщаше в завивките си, тя погледна тревожно към изхода, сякаш също се притееняваше, че Стражникът се бави.
Ръцете и краката на Ранд тежаха като олово, а очите му се затваряха сами, но въпреки това сънят не настъпи бързо, а след като настъпи, той започна да сънува, бълнувайки и ритайки одеялата. Събуди се внезапно и се огледа, преди да осъзнае къде се намира.
Луната се беше издигнала високо в небето — последният тънък сърп преди новолуние, и слабият й светлик беше погълнат от нощния мрак. Всички останали спяха, макар и не спокойно. Егвийн и двамата му приятели се извиваха в завивките си и тихо бълнуваха. Хъркането на Том, друг път равномерно, сега се накъсваше от отделни несвързани думи. От Лан все още нямаше и следа.
Изведнъж си помисли, че стражите на Айез Седай не са никаква защита. Навън сред мрака можеше да има какво ли не. Каза си, че се държи глупаво, и добави още няколко дървета към догарящите в огнището въглени. Пламъкът беше твърде немощен, за да го сгрее, но поне осигуряваше малко светлина.