Беше изминала може би около четири мили, когато вятърът донесе до ноздрите й миризма на пушек. Носеше се по речния бряг по-долу, при това от не много далече. Тя се поколеба за миг, после завърза коня сред няколко ели, които щяха да прикрият животното. Пушекът можеше да издава и присъствието на тролоци, но единственият начин да разбере това беше да погледне. Постара се да не мисли за какво тролоците биха могли да използват огъня.
Приведена, Нинив запритичва от дърво до дърво, кълнейки наум фустите си. Женските дрехи не бяха пригодени за разузнаване. Конско цвилене я накара да спре. Когато най-сетне надникна предпазливо иззад ствола на един ясен, видя Стражника, слизащ от гърба на бойния си жребец в едно малко сечище край брега. Айез Седай седеше на един пън до малък огън, на който току-що беше започнало да кипи котле с вода.
— Всички са изчезнали — чу се мрачният глас на Лан. — Два часа преди изгрев слънце четирима Получовеци са се отправили на юг, доколкото мога да преценя — те не оставят много следи след себе си, — но тролоците са се махнали. Дори труповете, а за тролоците се знае, че не отнасят мъртвите си. Освен да са били гладни.
Моарейн пусна шепа билки в кипналата вода и свали котлето от огъня.
— Възможно е всички да са се върнали в Шадар Логот и той да ги е погълнал, но би било прекалено глупаво да разчитаме на това.
Ароматният дъх на чая се понесе във въздуха към Нинив. „О, Светлина, дано гладният ми стомах не ме издаде.“
— Липсваха ясни следи от момчетата или някой от останалите. Стъпките са твърде омесени, за да се каже със сигурност. — Нинив се усмихна от скривалището си. Провалът на Стражника да я усети беше нейното малко отмъщение. — Но нещо друго е важно, Моарейн — продължи мрачно Лан. — Мога да приема появата на тролоци в Две реки, дори на стотина тролоци. Но това тук? Вчера тук се бяха събрали поне хиляда тролоци, и всички с една цел — да заловят нас.
— Имахме късмет, че не всички се включиха в претърсването на Шадар Логот. Мърдраалите сигурно са се усъмнили, че ще се осмелим да се скрием там, но също така не са искали да се върнат в Шадар Логот, без да претърсят щателно наоколо. Тъмния съвсем не е милостив господар.
— Не се опитвай да се измъкнеш от отговора. Знаеш какво имам предвид. Ако тези хиляда са били тук с цел да бъдат пратени в Две реки, защо не са били изпратени? Отговорът може да бъде само един. Изпратени са били, след като прекосихме Тарен, когато вече е станало ясно, че един мърдраал и сто тролока не са достатъчни. Как? Как са били изпратени? Ако хиляда тролока могат да бъдат прехвърлени толкова далеч на юг от Погибелта толкова бързо и незабелязано да не говорим колко лесно бяха изтеглени след това — дали не могат да бъдат изпратени десет хиляди тролоци в сърцето на Салдеа, или в Арафел, или в Шиенар? Граничните земи могат да бъдат опустошени само за една година.
— Целият свят може да бъде опустошен за пет години, ако не намерим момчетата — отговори просто Моарейн. — Този въпрос също ме тревожи, но нямам отговор за него. Пътищата са затворени и днес не е останала нито една достатъчно силна Айез Седай, която да може да Пътува. Освен ако някой Отстъпник се е освободил. — Дано Светлината не допусне това да стане, нито сега, нито никога — няма нито един човек, който да го може. Във всеки случай не мисля, че и всички Отстъпници заедно биха могли да преместят хиляда тролоци от едно място на друго. Но нека сега-засега да помислим за текущите ни проблеми. За момента всичко друго трябва да почака.
— Момчетата. — Това не беше въпрос.
— Докато ти търсеше, и аз свърших малко работа. Един от тях е прехвърлил реката и е жив. Що се отнася до другите, има някаква тънка следа по течението на реката, но веднага щом я улових, се стопи. Връзката беше прекъснала часове преди да започна да търся.
Свита зад дървото, Нинив се намръщи озадачена.
Лан престана да обикаля около огъня.
— Смяташ ли, че Получовеците, които са тръгнали на юг, може да са ги хванали?
— Възможно е. — Моарейн си наля чай. — Но не мога да допусна възможността да са загинали. Не мога. Не смея. Ти сам знаеш какъв е залогът. Тези млади мъже са ми необходими. Че онзи в Шайол Гул ще ги преследва, го разбирам. Че ще има съпротива вътре в Тар Валон, дори от страна на Амирлинския трон, и това го разбирам. Винаги ще се намерят Айез Седай, които ще приемат само едно решение. Но… — Изведнъж тя остави чашата си на земята, изправи гръб и се смръщи. — Ако следиш прекалено внимателно вълка промърмори тя, — мишката може да те ухапе за глезена. — След което се извърна към дървото, зад което се криеше Нинив. — Госпожице ал-Мийра, ако желаете, можете вече да излезете от скривалището си.