Младежът притичваше приведен от един до друг шубрак, като се хвърляше по очи сред дърветата и бдително оглеждаше и двата бряга. Стражникът им беше казал, че реката ще бъде здрава преграда срещу Чезнещи и тролоци, но дали наистина беше така? Ако го забележеха, може би щяха да преодолеят неохотата си да прекосят дълбоките води.
По този начин той измина няколко мили и в един момент, по средата на пътя до примамващия го подслон на някакъв върбалак, внезапно спря, изсумтя и зяпна в земята. Върху кафеникавата ланска трева ясно личаха, точно под носа му, изровени късове пръст и се виждаше отпечатък от конско копито. Лицето му се озари от усмивка. Някои от тролоците бяха с копита, но се съмняваше, че сред тях има и такива с конски копита, особено подковани със здравите подкови на майстор Люхан.
Забравил за възможността да го дебнат откъм отсрещния бряг, той затърси още следи. Сплъстеният килим на ланската трева не задържаше добре отпечатъци, но острото му зрение все пак ги намери. Едва доловимата нишка го поведе право към гъст шубрак от храсталаци и кедри, по-надалече от брега, издигащ се като стена срещу вятъра или нечий търсещ взор. Над всичко това се издигаше мощната корона на смърч.
Все така ухилен, той си отвори път през сплетените клони, без да се притеснява от шума, който вдига. Изведнъж краката му стъпиха на оголен от храсталаци участък под ствола на смърча — и той спря. Егвийн се беше присвила с гръб към Бела зад един малък огън и стискаше един дебел клон.
— Трябваше да ти извикам — промълви той смутено и сви рамене.
Тя пусна тоягата, затича се и го прегърна.
— Мислех, че си се удавил. Дрехите ти още са мокри. Сядай тук до огъня и се стопли. Загубил си коня си, нали?
След като се остави да го избута до огъня, Перин потри ръце над пламъците, благодарен на топлината, докато тя извади от дисагите си омазнен пакет и му подаде къшей хляб и парче сирене. Пакетът беше увит толкова здраво, че беше останал сух. „Притесняваше се за нея, а тя се е справила по-добре и от теб.“
— Бела ме пренесе — каза Егвийн и потупа рунтавата кобила по врата. — Измъкна ме от тролоците и просто преплува с мен. — Тя млъкна. — Не виждам никой от останалите, Перин.
Той долови премълчания въпрос. Погледна със съжаление пакета, който тя отново уви, и облиза последните трохи по пръстите си, преди да отговори:
— Не съм виждал никой освен теб. Нито Чезнещи, нито тролоци. Няма никой.
— С Ранд би трябвало всичко да е наред — каза Егвийн и бързо добави: — Всички би трябвало да са се оправили. Няма начин. Може би сега ни търсят. Сигурно ще ни намерят всеки момент. В края на краищата Моарейн е Айез Седай.
— Непрекъснато ми го напомнят — отвърна Перин. — Да ме изгори дано, бих искал да го забравя.
— Не те чух да се оплакваш, когато тя попречи на тролоците да ни спипат — сряза го Егвийн.
— Просто бих предпочел да се справим и без нея. — Усетил твърдия й поглед, той неловко сви рамене. — Но предполагам, че няма да можем. Мислих по този въпрос. — Тя повдигна вежди, но той знаеше, че буди удивление у хората, когато предложи нещо. Дори когато предложенията му бяха не по-лоши от техните, те никога не забравяха колко бавно тече мисълта му в сравнение с тяхната. — Можем да изчакаме, докато Лан и Моарейн ни намерят.
— Разбира се — прекъсна го тя. — Моарейн Седай каза, че ще ни намери, ако се разделим.
Той я изчака да свърши, след което продължи.
— Но тролоците могат да ни намерят преди нея. Моарейн може да е загинала. Всички може да са загинали. Не, Егвийн. Съжалявам, че трябва да го кажа, но всички може да са загинали. Надявам се, че са живи. Надявам се, че ще намерят този огън всеки миг. Но надеждата е като сламка, когато потъваш. Просто не е достатъчна, за да се измъкнеш от въртопа.
Егвийн затвори уста и го изгледа учудена. Най-сетне промълви:
— Искаш да продължим надолу по реката и да стигнем до Бели мост? Ако Моарейн Седай не ни намери тук, ще ни потърси там. Това ли искаш да кажеш?
— Струва ми се — каза той бавно, — че трябва да тръгнем тъкмо към Бели мост. Но Чезнещите сигурно също ще се досетят. Ще ни потърсят точно там, а този път с нас не е нито Айез Седай, нито Стражникът, за да ни защитят.
— Да не би да искаш да тръгнем в друга посока, както предлагаше Мат? Да се скрием някъде, където Чезнещи и тролоци не биха могли да ни намерят? Както и Моарейн Седай?
— Не че не съм обмислял и това — отвърна той тихо. — Но всеки път, когато си помислим, че сме се измъкнали, Чезнещите и тролоците ни намират. Вече не знам дали изобщо има място, където можем да се скрием от тях. Колкото и да не ми харесва, имаме нужда от Моарейн.