— В такъв случай не те разбирам, Перин. Накъде предлагаш да тръгнем?
Той примигна изненадан. Тя очакваше отговор от него. Чакаше той да й каже какво да правят. Никога досега не му беше хрумвало, че тя може да очаква от него да бъде водачът. Егвийн не обичаше да прави неща, които някой друг беше намислил, и никога не позволяваше друг да й казва какво да прави. Освен може би Премъдрата, при това, според него и в този случай тя понякога негодуваше. Той оглади пръстта пред себе си с длан и се закашля дрезгаво.
— Ако сега ние с теб сме тук, а това тук е Бели мост — той заби пръст в земята на две точки, — тогава Кемлин трябва да се намира някъде тук. — Той направи трета точка, встрани от двете.
Замълча, загледан в трите точки. Целият му план се основаваше на онова, което беше запомнил от старата карта на баща й. Майстор ал-Вийр им беше казвал, че тази карта не е много точна, пък той не беше я разглеждал по-внимателно от Ранд или Мат. Но Егвийн не възрази. Продължаваше да го гледа, свила ръце в скута си.
— Кемлин? — Гласът й прозвуча стреснато.
— Кемлин. — Той изписа черта между две от точките. — Далеч от реката и направо. Никой не би очаквал това. Ще ги изчакаме в Кемлин.
Той изтупа ръцете си и зачака. Смяташе, че планът му е добър, но беше сигурен, че ще му възрази. Очакваше, че тя ще поеме водачеството. Винаги беше успявала да го принуди да прави неща, които тя решаваше, и сега нямаше нищо против да е така.
Но за голяма негова изненада тя кимна.
— Би трябвало да има някакви села наоколо. Можем да попитаме за посоката.
— Това, което ме притеснява — отвърна Перин, — е какво ще правим, ако Айез Седай не ни намери там. О, Светлина, можех ли и да си помисля преди няколко дена, че ще ми се наложи да се тревожа за такова нещо? Ами ако тя не дойде в Кемлин? Може би смята, че сме загинали. Може би ще отведе Ранд и Мат право в Тар Валон.
— Моарейн Седай каза, че може да ни намери. — Гласът на Егвийн прозвуча убедено. — След като може да ни намери тук, може да ни намери и в Кемлин, и ще го направи.
Перин кимна замислено.
— Щом казваш. Но ако не се появи в Кемлин до няколко дни, тръгваме за Тар Валон и се представяме пред Амирлинския трон. — Той си пое дълбоко дъх. „Само преди две седмици дори не беше виждал жива Айез Седай, а сега говориш за Амирлинския трон. О, Светлина!“ — Според Лан от Кемлин имало хубав път. — Той погледна отново хартиения пакет до Егвийн и се закашля. — Какво ще кажеш за още малко хляб и сирене?
— Това пътуване може да продължи дълго — отвърна му тя. — Дано имаш по-голям късмет с примките от мен. Но поне огънят се оказа лесен. — Тя се разсмя тихо, сякаш беше казала някоя шега, и прибра пакета в дисагите си.
Явно водачеството му имаше някои граници. Стомахът му отново изкъркори.
— В такъв случай — каза и се изправи — можем да тръгнем веднага.
— Но ти все още си мокър — възрази тя.
— Ще изсъхна в движение — отвърна й Перин решително и зарита пръст върху огъня. Щом той беше водачът, трябваше вече да деийства. Вятърът от реката се усилваше.
Глава 23
Вълчият брат
От самото начало Перин си даде сметка, че пътуването им няма да е никак лесно. Започна се с настояването на Егвийн да се редуват на гърба на Бела. Тя каза, че не знаят колко дълъг ще е пътят им, но че според нея е твърде далече, за да язди само тя. Беше стиснала челюсти и го гледаше с немигащи очи.
— Твърде съм едър, за да яздя Бела — отвърна той. — При това съм свикнал да вървя пеш и го предпочитам.
— Какво, а аз не съм ли свикнала? — сряза го Егвийн.
— Нямах предвид…
— Значи само аз да се схващам от язденето? А след като повървиш, докато краката ти откажат да те държат, аз да се грижа за теб, така ли?
— Добре, така да бъде — въздъхна той, разбрал, че иначе няма да може да я спре. — Но ти яздиш първа. — Тя се смръщи, но той не й позволи да му възразява. — Ако не се качиш сама на седлото, ще се наложи да те кача аз.
Тя го погледна изненадано и на устните й се изписа бегла усмивка.
— В такъв случай… — Сякаш беше готова да се разсмее, но все пак се качи.
Той изсумтя под нос и тръгнаха. В сказанията водачите никога не изпадаха в подобно положение.