— Такова нещо не може да се научи. Някои просто го правят. Други не могат. Те казват, че той може. — Мъжът посочи Перин.
Перин изгледа пръста на Илиас, сякаш беше нож. „Този наистина е луд.“ Вълците отново бяха извърнали очи към него. Той се помръдна неловко.
— Значи казвате, че сте тръгнали за Кемлин — каза Илиас. — Но това все още не обяснява как сте се озовали тук, на дни разстояние от всякакви хора. — Той придърпа козинявото си наметало, прилегна настрана и зачака отговор.
Перин хвърли поглед към Егвийн. Бяха съчинили една история, в случай че се срещнеха с хора, за да обяснят закъде пътуват, без да си навлекат неприятности. Така, че никой да не може да разбере откъде са всъщност и накъде наистина отиват. Кой знае коя непредпазлива дума можеше да бъде чута от ухото на някой Чезнещ? Бяха я обмисляли всеки ден, като я разнищваха и я украсяваха с безобидни подробности. И бяха решили, че ще я разказва Егвийн. Тя се оправяше с думите по-добре от него и твърдеше, че винаги може да познае кога той лъже — по лицето му.
Егвийн веднага започна да разказва заучено. Идвали от север, от Салдеа, от едни ферми извън някакво малко градче. Преди това никой от тях не бил излизал на повече от двайсетина мили от дома. Но били чували разказите на веселчуни и приказките на търговци и искали да видят света. Кемлин и Иллиан, Морето на бурите и може би също така приказните острови на Морския народ.
Перин я слушаше доволен. Дори и Том Мерилин не можеше да измисли по-добра приказка от малкото неща, които знаеха за света извън Две реки, нито по-подходяща за техните нужди.
— От Салдеа, казваш, а? — отрони Илиас, след като тя завърши разказа си.
Перин кимна.
— Точно така. Мислехме първо да видим Марадон. Аз, разбира се, много исках да видя краля. Но престолнината щеше да е първото място, където бащите ни щяха да ни потърсят.
Това беше неговата част от измислената им история, за да даде да се разбере, че никога не са стъпвали в Марадон. Така никой нямаше да очаква от тях да знаят нещо за града, ако се случеше да се натъкнат на някой, който е бил там. Всичко това беше твърде далече от Емондово поле или събитията през Зимната нощ. Никой, който чуеше правдоподобния им разказ, нямаше да има повод и да помисли за Тар Валон или за Айез Седай.
— Голяма история — кимна Илиас. — Да, голяма история. Някои неща в нея бяха погрешни, но главното е, че както твърди Пъструша, всичко това е куп лъжи. От първата до последната дума.
— Лъжи ли? — възкликна Егвийн. — Че защо да ви лъжем?
Жълтите очи на вълците се взираха в двамата младежи от Емондово поле, без да мигат.
Перин не каза нищо, но ръката му неволно се пресегна към дръжката на секирата. Четирите вълка мигновено се изправиха и ръката му замръзна. Не издадоха никакъв звук, но яките им вратове настръхнаха. Един от вълците сред дърветата нададе сърдит вой. Други му отвърнаха — пет, после десет, двадесет, докато мракът не се изпълни с вълчи вой. След което също така внезапно млъкнаха. Студена пот потече по лицето на Перин.
— Ако смятате… — почна Егвийн, — ако смятате, че лъжем, може би ще предпочетете да си направим бивак отделно, далече от вашия.
— В други случаи бих предпочел точно това, момиче. Но точно сега искам да ми кажете за тролоците. И за Получовеците. — Перин се помъчи да не се издаде и се надяваше, че опитът му е по-успешен от този на Егвийн. Илиас продължи със спокоен тон. — Пъструша твърди, че е подушила Получовеците и тролоците в умовете ви, докато разказвахте тази глупава история. Всички са ги подушили. По някакъв начин сте се забъркали с тролоци, както и с Безоките. Вълците мразят тролоците и Получовеците повече от горски пожар, повече от всичко друго, и да ви призная, аз също.
— Горньо иска просто да приключат с вас — продължи Илиас. — Тъкмо тролоците са му оставили този белег, когато бил на по-малко от година. Той казва, че плячката е оредяла и че вие сте по-тлъсти от която и да е сърна, която е виждал от месеци, и че трябва да приключим с вас. Но Горньо винаги е нетърпелив. Защо все пак не ми разкажете за това? Надявам се, че не сте Мраколюбци. Не обичам да убивам хора, след като съм ги нахранил. Просто го разберете — те ще усетят, ако лъжете, а дори и Пъструша е не по-малко изнервена от Горньо. — Очите му, жълти като на вълк, не мигаха повече от техните. „Ама те наистина са вълчи очи“ — помисли си Перин.
Усети, че Егвийн го гледа, очаквайки той да реши какво да правят. „О, Светлина, виж как се оказа, че отново съм водачът.“ Още в самото начало бяха решили, че не могат да рискуват да разкажат истинската си история на никого, но сега той не виждаше никаква възможност да се измъкнат, дори и да успееше да вдигне брадвата преди…