Пъструша изръмжа гърлено и ръмженето й беше подето от другите три вълка край огъня, а после и от останалите, скрити в мрака наоколо.
— Добре — каза бързо Перин. — Добре! — Ръмженето рязко спря. — Всичко започна няколко дни преди Зимната нощ — почна Перин. — Когато нашият приятел Мат забеляза един мъж в черен плащ…
Илиас изобщо не промени изражението или позата си, но начинът, по който беше наклонил главата си, подсказваше, че слухът му е наострен. Четирите вълка седяха кротко, докато Перин разказваше. Имаше чувството, че и те слушат внимателно. Разказът беше дълъг и той не пропусна почти нищо. Премълча единствено за съня който беше споходил него и двамата му приятели в Бейрлон. Изчака да види дали вълците ще забележат този пропуск, но те само го гледаха. Пъструша изглеждаше отново настроена приятелски. Горньо беше сърдит. Когато свърши, гласът му беше пресипнал.
— …и ако тя не ни намери в Кемлин, ще продължим сами до Тар Валон. Нямаме никакъв друг избор освен да получим помощ от Айез Седай.
— Тролоци и Получовеци толкова далече на юг — промълви замислен Илиас. — Виж, това си струва да се обмисли. — Той зарови с ръка зад себе си и подхвърли на Перин мях с вода, без дори да го поглежда. Изглеждаше потънал в размисъл. Изчака, докато Перин пийне, и след като наби обратно чепа, отново заговори: — Не се разбирам много с Айез Седай. Червената Аджа, онези, дето търсят мъже, които са се забъркали с Единствената сила — веднъж те искаха да ме опитомят. Казах им в очите, че са Черна Аджа. Служите на Тъмния, им казах, а на тях това никак не им хареса. Не успяха обаче да ме хванат, понеже се скрих в горите, но че ме търсиха, търсиха ме. И още как. Като заговорихме за това, съмнявам се, че след тази работа Айез Седай биха се отнесли добре с мен. Наложи ми се да убия двама Стражници. Лоша работа е това, да ви кажа, да убиеш Стражници. Не ми хареса.
— Това говорене с вълците — промълви Перин. — То… има ли нещо общо със Силата?
— Разбира се, че няма — изръмжа Илиас. — Тяхното опитомяване нямаше хич да ми подейства, но ми скъсаха нервите, докато се опитваха да ме хванат. Това — моето — е стара работа, момче. По-стара от Айез Седай. По-стара от всички, които са използвали Единствената сила. Стара като човешкия род. Стара като вълците. На тях също не им харесва, на Айез Седай имам предвид. Това, че стари неща отново се връщат. А аз не съм единственият. Има и други неща, други хора. Това Айез Седай много ги изнервя, мърморят, че се рушали древни граници. Нещата се разпадали, казват. Страх ги е, че Тъмния може да се измъкне от оковите, от това ги е страх. Така, както ме гледаха, човек можеше да помисли, че аз съм виновен. Амирлинският трон… Аааах! Гледам да стоя настрана от тях, настрана от приятели на Айез Седай също. Ти също ще го направиш. Не си глупав.
— Нищо друго не ми се ще толкова, колкото да съм по-настрана от Айез Седай — потвърди Перин.
Егвийн го изгледа сърдито, но не продума нищо. Перин продължи:
— Ние обаче нямаме никакъв избор. Преследваха ни тролоци, Чезнещи и драгхар. Всичко, с изключение на Мраколюбци. Не можем нито да се скрием, нито да се борим сами. И кой ще ни помогне тогава? Кой друг освен Айез Седай е достатъчно силен?
За известно време Илиас не проговори, само гледаше вълците, най-вече Пъструша и Горньо. Перин нервно се размърда — мъчеше се да не гледа към тях. Когато все пак ги поглеждаше, имаше чувството, че Илиас и вълците си говорят нещо. Макар и да нямаше нищо общо със Силата, не му се искаше да се забърква в това. „Сигурно си правеше някаква безумна шега с мен. Не мога да говоря с вълци.“ Един от вълците, Скокливец, както му се стори, го погледна и сякаш му се ухили. Той се учуди как ли му беше улучил името.
— Можете да останете с мен — каза най-сетне Илиас. — С нас. — Егвийн вдигна вежди, а челюстта на Перин провисна. — Можете ли да измислите нещо по-безопасно за себе си? — попита ги предизвикателно Илиас. — Тролоците биха дали всичко, за да могат да убият някой вълк-единак, но усетят ли глутница, бягат като попарени. А няма защо да се тревожите и за Айез Седай. Те не идват в тези лесове.
— Не знам. — Перин едва се сдържаше да не погледне вълците, застанали от двете му страни. — Впрочем не са само тролоците.
Илиас хладно се изсмя.
— Виждал съм глутница, която унищожи и един от Безоките. Половината глутница загина, но не се отказаха. Тролоци или мърдраали, за вълците е все едно. Всъщност те искат теб, момче. Чували са за други мъже, които могат да говорят с вълци, но ти си първият, когото срещат след мен. Освен това приемат и приятелката ти и тук с нас вие ще бъдете в по-голяма безопасност, отколкото в който и да е град. В градовете има Мраколюбци.