Екипажът ръмжеше през зъби и непрекъснато се оглеждаше, за да се увери, че капитан Домон го няма наблизо да ги чуе, но той, изглежда, чуваше всичко, което се говореше на ладията му. Всеки път, когато ропотът нарастваше, той без много приказки изваждаше подобния на коса меч и злокобно закривената секира, които се бяха оказали на палубата след нападението. Окачваше ги на мачтата за час-два и онези, които бяха получили рани, сочеха превръзките си и мърмореха, при което ропотът заглъхваше… поне за ден-два, след което някой от екипажа отново се сещаше, че тролоците би трябвало да са изостанали вече доста назад, и така кръгът се затваряше.
Ранд забеляза, че Том Мерилин се държи настрана от екипажа, когато започнеха да ръмжат и да мърморят навъсено, въпреки че обикновено потупваше един или друг от мъжете по гърба, разказваше шеги и дърдореше с тях така, че да развесели и най-нацупените. Том следеше всички тези потайни мърморения много внимателно, като си даваше вид, че е улисан в паленето на лулата си или да настройва лютнята, или в нещо друго, но не и че обръща каквото и да било внимание на екипажа. Ранд не разбираше защо го прави. Според него екипажът не обвиняваше толкова тримата, които се бяха появили на борда, гонени от тролоците, колкото Флоран Гелб.
През първите един-два дни мършавият Гелб непрекъснато щъкаше по палубата, спираше до един или друг от членовете на екипажа и повтаряше собствената си версия за нощта, в която Ранд и другите двама се бяха появили на борда. Гръмките му ругатни по техен адрес се сменяха с жалък хленч, после той отново избухваше и сочеше Том или Мат, и особено Ранд, опитвайки се да прехвърли цялата вина върху тях.
— Чужденци са — хленчеше Гелб и се оглеждаше с едно око да не го зърне капитанът. — Какво знаем за тях? Тролоците дойдоха с тях, това знаем. Те са се съюзили с тях, една стока са.
— Късметът да ми се скапе дано, млъкни, Гелб — изръмжа му един от мъжете, чиято коса беше сплетена на плитка и на бузата му личеше татуирана малка синя звезда. Дори и не погледна Гелб, докато навиваше едно дълго въже на палубата, застъпвайки го с боси крака. Всички моряци бяха боси, въпреки студа, понеже ботушите се пързаляха по влажните дъски. — Ако те оставя още да дрънкаш, и майка си ще наречеш Мраколюбец. Я се пръждосвай! — Той се изплю върху крака на Гелб и отново се зае с въжето.
Всички от екипажа помнеха за дежурството, което Гелб беше проспал, и отговорът на мъжа с плитката беше от най-учтивите, които кльощавият човечец беше получил. Никой не искаше да си има работа с него. Скоро започнаха да му възлагат отделни задачи, и то най-мръсната работа, като например да изстърже мазните гърнета в камбуза или да пропълзи по корем в трюма и да провери дали не са се появили течове. Скоро той вече не говореше с никого, раменете му се изгърбиха болнаво и той мълчеше обидено, като ударен през лицето — колкото повече хора го гледаха, толкова по-обидена изглеждаше физиономията му, въпреки че хората само изсумтяваха, щом го погледнеха. Но когато очите му попаднеха на Ранд или на Мат и Том, по дългоносото му лице проблясваше убийствена омраза.
Когато Ранд спомена пред Мат, че Гелб рано или късно ще им причини някоя неприятност, Мат се озърна и отвърна:
— Можем ли изобщо да се доверим на някой от тях?
След това приятелят му се отдалечи и си намери едно ъгълче, където да се уедини. От онази нощ в Шадар Логот Мат твърде често се усамотяваше. Сигурно го бяха налегнали мрачни мисли.
— Неприятностите, ако ни сполетят, няма да дойдат от Гелб, момче — каза Том на Ранд. — Поне засега. Никой от екипажа няма да го подкрепи, а на него не му стиска да опита нещо сам. Но виж, останалите… Самият Домон, изглежда, смята, че тролоците преследват лично него, но другите вече си мислят, че тази опасност е останала назад. В един момент могат просто да решат, че им е писнало. Ако ме питаш, едва се сдържат. — Той опипа пъстрото си наметало и на Ранд му се стори, че проверява скритите из джобовете си ножове — следващата серия от „най-добрите ножове“. — Ако се разбунтуват, момче, няма да оставят жив човек, който да разкаже какво е станало. Законите на кралицата може и да нямат такава сила толкова далече от Кемлин, но дори един селски кмет може да предприеме нещо срещу тях.