Ранд се загледа с още по-голямо удивление. „От Приказния век.“ Или пък дело на Айез Седай? Значи затова капитан Домон беше толкова кисел, въпреки всичките си приказки за странностите на света. Работа на Айез Седай. Едно е да го чуеш, друго — да го видиш и пипнеш. „Ти сам знаеш това много добре, нали?“ За миг му се стори, че някаква сянка потрепна сред млечнобялата структура на моста. Той извърна поглед към приближаващите се към тях кейове, но мостът продължаваше да се извисява в полезрението му.
— Успяхме, Том — промълви той и се засмя насила. — И нямаше никакви бунтове.
Веселчунът само изпръхтя под мустак, но двама от моряците наблизо погледнаха сърдито Ранд. Смехът му секна и той се постара да не поглежда повече към тях.
„Вейка“ плавно изви към брега, до първия кей, чиито дебели греди се опираха върху тежки насмолени дървени колове, и спря. Неколцина моряци на палубата подхвърлиха въжета на мъжете на кея и те със замах ги прикрепиха към пилоните, докато в същото време други от екипажа спуснаха във водата дебели кожени торби, за да омекотят сблъсъка на корпуса с коловете на кея.
Още преди ладията да бъде завързана за кея, в края му се появиха карети, високи и боядисани в лъскаво черно. На вратите на всяка бяха изписани със златни или пурпурни букви имена. И щом рампата се спусна, по нея забързаха пътниците от каретите — мъже с гладки лица, облечени в дълги кадифени палта, копринени плащове и платнени пантофи, а след всеки от тях крачеше простовато облечен слуга, понесъл обковано с желязо ковчеже.
Те пристъпиха с нагласени усмивки към капитан Домон, но усмивките им се стопиха, когато той внезапно изрева:
— Ти! — И посочи с пръст Флоран Гелб, който тъкмо се опитваше да слезе незабелязан на кея, — Да не съм те видял повече!
Гелб присви рамене, изгледа с дива омраза Ранд и приятелите му, особено Ранд, изруга и си тръгна. Капитанът, мило усмихнат, се обърна към търговците, които също се усмихваха, сякаш нищо не ги беше прекъснало.
По командата на Том Мат и Ранд започнаха да събират багажа си. Не че имаха кой знае какво да прибират освен дрехите на гърба си. Ранд взе одеялото си, дисагите и бащиния си меч. За миг задържа меча в ръцете си и мъката по родния край го жегна така, че очите му запариха. Не знаеше дали изобщо ще види Трам отново. Или дома си? „Целият ти живот ще премине в тичане, в тичане и страх от собствените ти сънища.“ Той въздъхна, сви рамене и пристегна колана с меча на кръста си.
По кея нямаше много хора, а повечето от тези, които се мяркаха, бяха пристанищни работници, рибари, оправящи мрежите си, и неколцина по-добре облечени граждани, дошли да видят първата ладия, пристигнала тази година от Салдеа. Егвийн, Моарейн и Лан обаче ги нямаше.
— Можи би просто не са дошли на пристанището — каза той.
— Може би — отвърна сухо Том, докато нагласяваше багажа на гърба си. — Вие двамата да си отваряте очите за Гелб. Може да ни създаде някоя неприятност. Трябва да минем през Бели мост толкова тихо, че никой да не си спомня, че сме били тук пет минути след като го напуснем.
Капитан Домон остави за малко търговците и препречи пътя на Том.
— Да не сте решили да ме оставите, веселчуне? Дали пък не ще успея да ви уговоря да продължите с мен? Аз продължавам надолу към Иллиан, а там народът знае как да уважи веселчуните. Едва ли ще се намери по-добро място по света за вашето изкуство. Ще ви докарам там тъкмо навреме за празника Сефан. Състезанията, нали знаеш. Сто златици за най-добрия разказвач на „Великия лов на Рога“.
— Голяма е тази награда, капитане — отвърна му Том със заучен поклон и заметна широко пъстрото си наметало, при което всичките кръпки се смесиха в дъга. — И състезанията са велики, не случайно там се стичат веселчуни от всички краища на света. Но — добави той сухо, — боя се, че не можем да си позволим превоза при тези твои цени.
— А, колкото за това… — Капитанът извади кожена кесия от джоба на сетрето си и я подхвърли на Том. — Вашата такса и още малко отгоре. Щетите не се оказаха толкова големи, колкото мислех, а вие заработихте пътя си, че и повече, с твоите разкази и с лютнята. Бих могъл да уредя още толкова, ако речете да останете на борда до Морето на бурите. Оттам ще ви закарам покрай брега до Иллиан. Един добър веселчун може да натрупа там цяло състояние.