Ранд го слушаше с жив интерес. Когато Падан Фейн донесе вестта за Лъжедракона в Емондово поле — за мъж, който наистина владеел Единствената сила, това се беше превърнало в най-голямата новина, дошла в Две реки от години. Какво се беше случило по-нататък, той не знаеше, но това събитие беше толкова голямо, че хората щяха да говорят за него с години и да го разказват на внуците си. Бартим сигурно щеше да разказва на своите, че сам той е видял Логаин, независимо дали наистина го беше видял. Никой обаче нямаше и да си помисли, че случилото се с няколко селянчета от Две реки си струва изобщо да се обсъжда, освен самите обитатели на Две реки.
— Това — каза Том — ще да е нещо, достойно за разказ, разказ, който бих могъл да разправям хиляда години. Толкова съжалявам, че не съм бил там. — Гласът му прозвуча съвсем искрено и Ранд си помисли, че веселчунът не се преструва. — Може пък и да се опитам да го видя. Не ни казахте накъде са тръгнали. Дали няма и други пътници тъдява? Те може би ще знаят посоката.
Бартим небрежно махна с косматата си ръка.
— На север, това е, което се знае. Ако искате да го видите, трябва да тръгнете към Кемлин. Толкова знам, а ако има нещо да се узнае тук в Бели мост, аз ще го знам.
— Не се и съмнявам — отвърна като по ноти Том. — Предполагам, че оттук минават много пътници. Вашата табела привлече окото ми още от стъпенките на Бели мост.
— Не само откъм запад, ще ви кажа. Преди два дни тук отседна един човек, от Иллиан, с прокламация, цялата увита с разните там ленти и запечатана с оловни печати. Прочете я насред площада. Каза, че е тръгнал чак за Мъгливите планини, а ако проходите били отворени, и до Аритския океан. Каза, че били пратили хора да я прочетат по всички земи на света. — Ханджията поклати глава. — Мъгливите планини. Чувал съм, че са покрити с мъгла през цялата година и че в мъглата се криели такива неща, които могат да ти смъкнат месата от кокалите, докато се сетиш да побегнеш. — Мат неволно се изкиска и Бартим го изгледа накриво.
Том се наведе през масата, беше напрегнат.
— И какво се казваше в тази прокламация?
— Ами за лова на Рога, разбира се — възкликна Бартим. — Не ви ли го казах? Гражданите на Иллиан призовават всеки, който е готов да обрече живота си на този лов, да отиде в Иллиан. Представяте ли си? Да обречеш живота си на една легенда! Е, все ще се намерят някои глупци. Винаги се намират глупци за такива неща. Този тип твърдеше, че идел краят на света. Последната битка с Тъмния. — Той се изхили, но прозвуча някак глухо, като смях на човек, който се мъчи сам да се убеди, че наистина има за какво да се смее. — Представяте ли си, те смятат, че Рогът на Валийр трябва да бъде намерен, преди това да се случи. Какво да мисли човек за това? Разбира се, аз сам не знам дали бих спорил с тях след такава зима. Зимата, както и този Логаин, а и другите двама преди него. Защо всички тези хора напоследък все твърдят, че са Дракона? А и тази зима… Тук трябва да има нещо. Ти какво мислиш?
Том, който сякаш не го чуваше, започна да рецитира почти на себе си:
— Ето това е — ухили се Бартим, сякаш вече си представяше тълпите посетители, които му дават парите си, докато слушат Том. — Ето това е. „Великият лов на Рога“. Това да им кажеш, и ще нависнат тук от гредите на тавана. Всички в града са чули за прокламацията.
Том продължаваше да се рее някъде на хиляди мили оттук, така че Ранд реши да се намеси:
— Ние търсим едни приятели, които трябва да са минали оттук, от запад. Имаше ли много странници през последните една-две седмици?
— Ами… имаше — отвърна Бартим замислено. — Тук винаги има странници, както от изток, така и от запад. — Той изведнъж стана малко по-предпазлив и започна да ги оглежда един по един. — Как изглеждат тези ваши приятели?
Ранд отвори уста, но Том, върнал се внезапно оттам, където се беше отнесъл, го изгледа остро, за да го накара да млъкне. Веселчунът въздъхна раздразнено и се обърна към ханджията:
— Двама мъже и три жени — отрони той неохотно. — Може да са заедно, а може и да не са. — Направи им грубо описание, като ги обрисува само с по няколко думи, достатъчно за всеки, който ги е видял, да ги разпознае, без да издава що за хора всъщност бяха.