Тя сподели мнението си с Моарейн, че някои от младежите от Емондово поле може би са избягали с ладията. Айез Седай я изслуша търпеливо и каза:
— Може би. — Но по тона й си личеше, че се съмнява.
На площада все още имаше една оцеляла странноприемница, чието общо помещение беше разделено на две с висока до раменете стена. Моарейн влезе, спря се и опипа въздуха с ръка. Усмихна се на това, което долови, но не каза нищо.
Изядоха си храната мълчаливо. Тишина цареше не само на тяхната маса, но из цялата зала. Шепата хора, които се хранеха вътре, се бяха съсредоточили в блюдата си, погълнати от собствените си мисли. Ханджията, който триеше масите с края на дългата си престилка, непрекъснато си мърмореше нещо, но толкова тихо, че не можеха да го чуят. Нинив си помисли, че няма да е приятно да останат да преспят тук. Дори въздухът беше натежал от страх.
Когато отместиха блюдата си, лъснати до блясък с последните хапки хляб, на прага се появи един от войниците с червени униформи. Напомни й за кекавото старче Кен Буйе, когато се опитваше да важничи като член на Селския съвет.
Лан му отдели само един бегъл поглед и изсумтя:
— Милиция. Полза никаква.
Войникът бавно огледа помещението и очите му се спряха на тяхната маса. Той се приближи към тях, след което ги запита на един дъх кои са, по каква работа са тук и колко време смятат да останат.
— Тръгваме веднага щом си допия ейла — отвърна Лан, отпи бавно и изгледа войника. — Светлината да освети кралица Мургейз.
Мъжът в червената униформа понечи да каже нещо, но погледът му срещна очите на Лан и той отстъпи крачка назад. Бързо се овладя и погледна към Моарейн и Нинив. За миг тя си помисли, че сигурно ще направи някаква глупост, за да не изглежда страхливец пред две жени. Доколкото съдеше от личен опит, мъжете често се държаха като идиоти в подобни случаи. Но твърде много неща се бяха случили в Бели мост, така че доброволецът от градската милиция отново погледна Лан и премисли. Лицето на Стражника си оставаше все така безизразно, сините му очи — все така много студени.
Доброволецът кимна енергично.
— Постарайте се. Твърде много странници се мяркат напоследък. — Той се обърна и си тръгна, оглеждайки наперено наоколо. Никой от посетителите в хана не му обърна внимание.
— Какво ще правим сега? — попита Нинив. Настроението, царящо тук, я накара да сниши глас: — Нали тръгваме след ладията?
— Първо трябва да намеря онзи, когото съм сигурна, че мога да намеря, а той сега е някъде северно от нас — каза Моарейн. — Във всеки случай, не смятам, че другите двама са тръгнали по реката. — Смътна усмивка на задоволство се мерна на устните й. — Те са били в тази зала, може би вчера, най-много преди два дни. Уплашени са били, но са напуснали живи. Следата нямаше да остане без това силно чувство.
— Кои двама? — Нинив се наведе над масата. — Знаеш ли кои са? — Айез Седай съвсем леко поклати глава и Нинив се отдръпна. — Ако са били тук преди ден-два, защо не тръгнем първо след тях?
— Знам, че са били тук — заяви Моарейн с отвратителния си невъзмутим глас. — Но не мога да кажа дали са тръгнали на изток, на север или на юг. Вярвам, че са достатъчно умни, за да тръгнат на изток, към Кемлин, но не знам, и при липсата на талисманите им няма да знам къде са, докато не се озова може би на половин миля от тях. За два дни те биха могли да изминат двадесет мили, или четиридесет, в която и да е посока, ако страхът ги е подтикнал, а те определено са се бояли от нещо, когато са тръгнали оттук.
— Но…
— Премъдра, колкото и да са се уплашили, в каквато и посока да са побягнали, вероятно ще си спомнят за Кемлин и тъкмо там ще ги намеря. Но ще помогна на онзи, когото мога да намеря сега. Първо на него.
Нинив отново отвори уста, но Лан я прекъсна тихо:
— Имало е причина да се уплашат. — Той се огледа и заговори още по-тихо: — Тук е имало Получовек. — Той се намръщи, както когато бяха на площада. — Все още го надушвам навсякъде.
— Аз също искам да намеря момчетата — каза Нинив. — Но какво ще ми кажеш за Егвийн? Ти така и не спомена за нея, а когато те попитам, не ми обръщаш внимание. Мислех, че се каниш да я отведеш в… — тя погледна към другите маси и сниши глас — в Тар Валон.
За момент Айез Седай заби очи в масата, а когато ги вдигна и я погледна, Нинив се сепна и се дръпна — толкова ярост имаше в тях, че сякаш бяха светнали.