— Само си губим времето — промълви Перин и понечи да се надигне, но в този момент от горичката под тях се издигна ято гарвани. Петдесетина, може би сто черни птици, които закръжиха в спирала към небето. Младежът замръзна. „Очите на Тъмния. Дали са ме забелязали?“ По лицето му потекоха струйки пот.
Сякаш пронизани от една и съща мисъл, всички гарвани рязко се понесоха в една посока. На юг. Ятото се скри зад следващото възвишение. На изток от друг шубрак се надигна друго ято. Черната маса се завъртя два пъти в кръг и също се насочи на юг.
— От това ли се боеше? — попита Перин. — Защо не ни каза нищо? Защо вълците не ги забелязаха?
— Вълците не се заглеждат много-много по дърветата — изръмжа Илиас. — Но не, не това търсех. Вече ви казах. Не знам какво… — Далече на запад, над друга група дървета, се издигна черен облак и се понесе на юг. Бяха твърде далече, за да се различат отделните птици. — Не са много, слава на Светлината. Още не знаят. Дори след… — Той се обърна и погледна в посоката, откъдето бяха дошли.
Перин преглътна. Дори след съня. Това имаше предвид Илиас.
— Не са много ли? — каза той. — На село човек за цяла година не може да види толкова много гарвани.
Илиас поклати глава.
— В Граничните земи съм виждал хиляди гарвани в едно ято. — Той продължаваше да се взира на север. — Шшт, тихо.
И тогава Перин също усети усилието му да достигне със съзнанието си до далечните вълци. Илиас искаше Пъструша и спътниците й да нрекратят разузнаването си напред и бързо да се върнат и да огледат следите, които бяха оставили. Напрегнатото му лице се изпъна още повече от усилието. Вълците бяха толкова далече, че Перин не можеше да ги усети. „Бързай. Внимавай към небето. Бързай.“
Перин смътно долови отговора, далеч откъм юг. „Идваме.“ В съзнанието му проблесна образ — тичащи вълци, вдигнали муцуни срещу вятъра, забързани, тичащи все едно че ги гони пожар, тичащи — проблесна и след миг изчезна.
Илиас се отпусна и си пое дъх.
— Смяташ ли, че зад нас има още гарвани? — попита Перин.
— Би могло — отвърна разсеяно Илиас. — Понякога го правят. Знам едно място, стига да можем да стигнем дотам преди мръкване. Все едно, трябва да продължим, докато съвсем се стъмни, дори и да не стигнем. Но не можем да се движим толкова бързо, колкото ми се иска. Не можем да си позволим да се приближим твърде много до гарваните пред нас. Но ако са и зад нас…
— Защо по мръкване? — каза Перин. — Какво място? Където ще сме в безопасност от гарваните ли?
— Да, в безопасност от гарваните — повтори Илиас. — Гарваните спят нощем. Няма защо да се притесняваме от гарваните, че ще ни намерят по тъмно. Дано Светлината реши гарваните да са ни единствената грижа. — Той надникна още веднъж през билото, след което се надигна и даде знак на Егвийн да се изкачи с кобилата. — Но до мръкване има още много време. Трябва да продължим. — Той се затича бързо надолу по склона. — Хайде, по-живо, да ви изгори дано!
На следващото било историята се повтори. С една разлика обаче. Внезапно от групата дървета малко на запад от тях изскочи лисица и се затича бясно. От клоните след нея се изсипа ято гарвани плясъкът на крилете им почти заглушаваше отчаяния писък на лисицата. Черният вихър закръжи и се спусна над зверчето. Лисицата се понесе назад към горичката, а гарваните пляскаха с криле около и над нея и пърхащата им черна маса се сгъстяваше, докато не я покри напълно. После внезапно, също както се бяха спуснали, гарваните се издигнаха, закръжиха и се скриха зад следващото възвишение на юг. На мястото на лисицата остана жалка купчина разкъсана червеникавокафява козина.
Перин преглътна с мъка. „О, Светлина! Могат да направят същото и с нас…“
— Хайде! — изръмжа Илиас и се изправи със скок. Махна към Егвийн да ги последва и без да чака, се затича към дърветата. — Хайде по-живо, да ви изгори дано! — извика им той през рамо. — По-живо!
Егвийн препусна с Бела по склона. Когато мина покрай останките от лисицата, лицето й пребледня.
Илиас стигна края на горичката и им замахна да побързат. Перин се опита да се затича още по бързо и се препъна. Размаха ръце и едва се задържа да не забие нос в земята. „Кръв и пепел! Бягам с всички сили!“
От гората изпърха самотен гарван, зави над тях, изграчи и полетя на юг. После внезапно увисна във въздуха и се строполи на земята. Перин зяпна — и след това видя прашката, увиснала в ръката на Егвийн. Тя му се ухили смутено.
— Недей да стоиш като пън! — извика Илиас.