— Нямате право — възкликна Егвийн и изпищя, когато дръжката замахна и към нея. Тя се хвърли настрана и ударът изсвистя във въздуха.
— Ще говорите почтително, когато разговаряте с един Помазаник на Светлината, или ще останете без езици — процеди Биар. Най-лошото беше, че в гласа му не се долавяше никакво чувство. Дори да им отрежеше езиците, това нямаше да му донесе нито удоволствие, нито съжаление. Просто обичайна работа, която трябва да свърши.
— Успокой се, чедо Биар. — Борнхалд отново погледна пленниците. — Предполагам, че не знаете много за Помазаниците, нито за лорд-капитаните на Чедата на Светлината, нали? Не знаете, така си и мислех. Е, поне заради чедото Биар, постарайте се да не спорите, нито да крещите. Не желая нищо друго освен да тръгнете в Светлината, а ако позволите гневът да ви овладее, това никак няма да ви помогне.
Перин вдигна очи към мъжа с хлътналите бузи, застанал пред тях. „Заради чедото Биар?“ Забеляза, че лорд-капитанът не заповяда на Биар да ги остави на мира. Биар срещна погледа му и се усмихна. Усмивката докосна само устните му, но кожата на лицето му се изпъна още повече, докато не заприлича на скелет. Перин потръпна.
— Чувал съм за това нещо. Хора, бродещи с вълци — промълви замислено Борнхалд. — Въпреки че досега не бях го виждал. Хора, за които се предполага, че си говорят с вълците, както и с други създания на Тъмния. Мръсна работа. Това ме кара да се боя, че наистина скоро предстои Последната битка.
— Вълците не са… — Перин млъкна, понеже Биар го срита. Пое си дълбоко дъх и продължи с малко по-спокоен тон: — Вълците не са създания на Тъмния. Те мразят Тъмния. Във всеки случай мразят тролоците и Чезнещите. — Изненада се, когато забеляза, че мъжът с хлътналото лице кимна сякаш на себе си и вдигна вежди.
— Кой ви каза това?
— Един Стражник — намеси се Егвийн и се присви, срещнала парещите очи на Биар. — Каза ни, че вълците мразят тролоците, а тролоците се боят от вълците. — Перин се зарадва, че приятелката му не спомена за Илиас.
— Стражник — въздъхна сивокосият. — Същество на вещиците от Тар Валон. Какво друго да ви каже, след като той самият е Мраколюбец и слуга на Мраколюбци? Вие не знаете ли, че тролоците имат вълчи муцуни и зъби, и вълча козина?
Перин примигна, мъчейки се да избистри съзнанието си. Тук имаше нещо нередно. Не можеше да подреди мислите си достатъчно, за да го разгадае.
— Не всички — промърмори Егвийн. — Някои от тях имат рога като овни и кози, или клюнове на ястреб, или… или… всякакви други неща.
Борнхалд тъжно поклати глава.
— Аз ви предлагам всякакви възможности, а вие затъвате с всяка следваща дума. — Той вдигна пръст. — Скитате с вълци, същества на Тъмния. — Вдигна втори пръст. — Признавате, че сте се познавали със Стражник, друго същество на Тъмния. Съмнявам се, че ви е казал всичко това просто така. — Трети пръст. — Ти, момче, носиш в джоба си марка от Тар Валон. Повечето мъже извън Тар Валон гледат да се отърват от тях колкото се може по-скоро. Освен ако не служат на вещиците от Тар Валон. — Четвърти. — Носиш оръжие на професионален боец, макар да си се облякъл в селски дрехи. Значи криеш нещо. — Вдигна се и палецът. — Знаете и за тролоците, и за Мърдраал. Толкова далече на юг само неколцина учени хора и онези, които са пътували до Граничните земи, вярват, че те са нещо повече от приказни същества. Да не би да сте били в Граничните земи? Ако да, кажете ми къде? Аз съм пътувал доста из Граничните земи. Добре ги познавам. Не? Аха, добре тогава. — Изражението му говореше красноречиво, че внучетата наистина са направили някаква много голяма беля. — Защо просто не ми кажете истината? Как се е стигнало дотам, че да скитате в нощта с вълци?
Егвийн отвори уста, но Перин забеляза упорито стиснатите й челюсти и разбра веднага, че се готви да разкаже някоя от измислените от двамата преди версии. Това нямаше да свърши работа. Не и сега. Не и тук. Главата продължаваше да го боли и той съжали, че му липсва време да обмисли, но време наистина нямаше. Кой можеше да знае къде беше пътувал този Борнхалд, кои земи и градове познаваше? Ако ги уловеше, че лъжат, нямаше как да се върнат към истината. Тогава Борнхалд щеше да остане убеден, че са Мраколюбци.
— Ние сме от Две реки — каза той бързо.