Егвийн се втренчи в него, но той настоятелно продължи да разказва истината — във всеки случай една от възможните й версии. Двамата напуснали Две реки, за да видят Кемлин. По пътя си чули за руините на един велик град, но когато намерили Шадар Логот, се натъкнали на тролоци. Успели да се измъкнат, като прехвърлили река Аринел, но се изгубили. После попаднали на някакъв мъж, който им предложил да ги заведе до Кемлин. Казал им, че името му не било тяхна работа, и не им изглеждал съвсем приятелски настроен, но те имали нужда от водач. Вълците видели за пръв път след появата на Чедата на Светлината. А тази вечер се скрили, за да не бъдат изядени от вълците или убити от хората на конете.
— Ако знаехме, че сте Чедата на Светлината — завърши той, — щяхме да потърсим помощ от вас.
Биар изсумтя невярващо. Перин не се интересуваше от него. Ако беше успял да убеди лорд-капитана, Биар нямаше да може да им навреди. Ясно беше, че Биар щеше да спре и да диша, ако лорд-капитанът му наредеше.
— Във всичко това го няма Стражника — каза сивокосият. Изобретателността на Перин му изневери. Знаеше си, че му трябва време, за да го измисли.
— Него го срещнахме в Бейрлон — намеси се Егвийн. — Градът беше претъпкан с хора, дошли от рудниците в планината след зимата, и вечеряхме с него на една маса.
Перин отново си пое дъх. „Благодаря ти, Егвийн.“
— Върни им вещите, чедо Биар. Без оръжията, разбира се. — Когато Биар го погледна изненадан, Борнхалд добави: — Или може би си от онези, които си позволяват да обират Неосветените, чедо Биар? Лошо нещо е това. Не може човек да бъде крадец и да ходи в Светлината. — Биар сякаш се мъчеше да се пребори с неверието си, че е възможно някой да предположи такова нещо.
— Значи ще ни пуснете да си отидем? — възкликна изненадана Егвийн.
Перин вдигна глава и се втренчи в лорд-капитана.
— Разбира се, че не, чедо — отвърна тъжно Борнхалд. — Вие може би говорите истината за това, че сте от Две реки, след като познавате Бейрлон и знаете за рудниците. Но Шадар Логот… Това е име, което малко, твърде малко хора знаят, а повечето от тези, които го знаят, са Мраколюбци, а и всеки, който знае достатъчно, за да е научил името му, знае също така, че не бива да стъпва там. Съветвам ви да си измислите по-добра версия, докато пътуваме към Амадор. Ще разполагате с време, защото преди това ще се спрем в Кемлин. И за предпочитане е все пак да кажете истината, чедо. Има свобода само в истината и Светлината.
— Не можете! Това е недопустимо! — обади се Биар, забравил за по-ниския си ранг.
Борнхалд вдигна вежди насмешливо, а Биар се сепна и преглътна.
— Простете ми, милорд-капитан. Забравих се. Покорно моля за извинение и примирено очаквам наказанието си, но както е посочвал неведнъж милорд-капитан, трябва да стигнем до Кемлин навреме, а след като по-голямата част от конете ни за смяна се изгубиха, ще ни е достатъчно трудно да стигнем в срок дори и без да караме пленници със себе си.
— И какво би предложил ти? — попита го спокойно Борнхалд.
— Наказанието за Мраколюбците е смърт. — Равният глас правеше думите на Биар още по-ужасни. Все едно че предлагаше да стъпчат някоя буболечка. — Не може да има мир със Сянката. Няма милост за Мраколюбците.
— Твоето усърдие е похвално, чедо Биар, но както често съм казвал на сина си Дейн, прекаленото усърдие може да доведе до тежък провал, Спомни си, че Догмите също така гласят: „Никой човек не е толкова изгубен, че да не може да бъде върнат в Светлината.“ Те все още могат да бъдат доведени в Светлината, стига да позволят Сянката да бъде повдигната от очите им. Длъжни сме да им дадем тази възможност.
За миг Перин почти изпита симпатия към човека с вид на добър дядо, който ги защитаваше от Биар. А после Борнхалд извърна дядовската си усмивка към Егвийн.
— Ако откажете да стъпите в Светлината, докато стигнем Амадор, ще бъдете принудени да се явите пред Разпитвачите, а в сравнение с тях усърдието на Биар е като вощеница пред лъчите на слънцето. — Гласът на сивокосия звучеше така, сякаш той съжаляваше за това, което трябва да направи, но не може да не изпълни това, което задълженията му, така както ги разбира, повеляват. — Покайте се, отречете се от Тъмния, елате в Светлината, признайте греховете си и кажете какво знаете за тази вълча поквара, и ще бъдете пощадени. Ще си отидете на свобода, за да тръгнете в Светлината. — Погледът му се спря на Перин и той въздъхна тежко. Ледени тръпки побиха младежа. — Но ти, Перин от Две реки. Ти си убил двамина от Чедата. — Той докосна с пръст секирата, която все още държеше в ръката си. — Теб, опасявам се, в Амадор те очаква бесилка.