Накрая господин Гринуел стана и потри доволно ръце.
— Е, това беше голяма радост за нас, но май стана време за лягане. Вие, момци, сте тръгнали на път и разполагате сами с времето си, но сигурно знаете, че в една ферма денят започва много рано. Да ви кажа правичката, момчета, плащал съм добри пари по хановете и за по-лоши забавления от това, което ни предложихте тази вечер. За много по-лоши.
— Мисля, че заслужават да ги наградим, татенце — рече госпожа Гринуел, вдигнала на ръце най-малкото момченце, когато отдавна вече беше заспало. — Оборът не е най-доброто място за спане. Тази нощ могат да преспят в стаята на Елз, а тя ще спи при мен.
Елз направи гримаса. Беше достатъчно предпазлива, за да не вдигне глава да се издаде, но Ранд го забеляза. Стори му се, че майка й също.
Господин Гринуел кимна.
— Да, по-добре ще е, отколкото в обора. Стига да нямате нищо против да спите двамата в едно легло, разбира се. — Ранд се изчерви; госпожа Гринуел продължаваше да го гледа. — Съжалявам, че не мога да чуя повече от свирнята ти с тази флейта. А и твоето жонглиране също си го биваше, момче. Хареса ми. Знаете ли, има една малка работа, в която можете да ми помогнете утре…
— Те сигурно ще искат да си тръгнат рано — намеси се госпожа Гринуел. — Ариен е следващото село по пътя им и ако цскат да си пробват късмета в тамошния хан, ще трябва да вървят цял ден, за да стигнат преди да се е мръкнало.
— Да, госпожо — каза Ранд. — И много ви благодарим.
Тя му се усмихна със стиснати устни, сякаш знаеше много добре, че благодарностите му не са само заради съвета й, нито само заради вечерята и топлото легло.
През целия следващ ден Мат го заяждаше за Елз. Той се опитваше да смени темата и подхвърлянето на Гринуелови за изпълнения по хановете беше единственото, което му хрумна, макар и да му звучеше глупаво. Но когато стигнаха до следващото село, нещата станаха други.
По здрач почукаха на портата на единствения хан в Ариен и Ранд поговори с ханджията. Изсвири му „Понтон през реката“, която домакинът знаеше под името „Пътя за Дън Арен“, а Мат показа няколко фокуса с топките. Резултатът беше, че спаха в креват и ядоха печени картофи и гореща телешка супа. Беше най-малката стаичка, разбира се, под стряхата, а яденето им го поднесоха след дълга нощ свирене и жонглиране, но все пак си беше постеля под покрив.
Ранд спа добре, въпреки че делеше легло с Мат и неговите нощни бълнувания. На заранта ханджията се опита да ги уговори да останат за още ден-два, но след като не успя, извика един гурелив селянин, който беше пил прекалено много, за да може да се върне предната нощ във фермата си, и час по късно двамата вече се намираха на пет мили на изток, излегнати по гръб върху сеното в каруцата на Езил Форни.
Така продължи пътуването им. С малко повечко късмет и ако се повозеха на някоя и друга каруца, те почти успяваха да стигнат, преди да се мръкне, до следващото село или градче. Ако в селото имаше повече от един хан, ханджиите сами ги канеха, щом чуеха флейтата на Ранд и видеха фокусите на Мат с топките. И двамата все още бяха много далеко от изкуството на истински веселчун, но в повечето села хората не бяха и виждали такъв от повече от година. Две или три странноприемници в някое градче означаваха по-хубава стая, с две легла, както и по-щедри порции с по-добри мръвки, а понякога дори им даваха и по някоя пара. На заранта все се намираше някой, който да ги повози — било препил и закъснял да се прибере фермер, било търговец, оценил изпълненията им, който нямаше нищо против да се качат във фургона му. Ранд вече започна да си мисли, че няма да имат никакви проблеми по пътя до Кемлин. Но точно тогава се озоваха в Четиримата крале.
Глава 32
Четиримата крале
Селището беше по-голямо от повечето села, през които бяха минали, но все пак доста пършиво за такова помпозно име. Както обикновено, Кемлинският път минаваше точно по средата на градчето, още един път идваше от юг. Повечето селища представляваха тържища и сборни места за фермерите от околността, но тук не се мяркаха много фермери. Четиримата крале преживяваше като спирка за търговските кервани на път за Кемлин и към миньорските села в Мъгливите планини отвъд Бейрлон. Пътят ог юг поддържаше търговията на Люгард с рудниците на запад; люгардските търговци, запътили се за Кемлин, ползваха по-пряк път. В околността на градчето имаше няколко ферми, почти достатъчни, за да изхранят самите фермери и градчето, а всичко в селището се съсредоточаваше около търговците и техните фургони.