Други пък подвикваха на Мат да покаже още фокуси с топките. Понякога ставаше и бой между онези, които искаха да чуят още песни, и другите, които предпочитаха да погледат жонглиране. Веднъж дори блесна нож, една жена изпищя — един от мъжете се срути от масата с окървавено лице, но Джак и Стром, двамата биячи, скочиха бързо и без да се церемонят, изхвърлиха всички участници в побоя на улицата. Така се оправяха с всяка дандания в заведението. След което гръмките приказки и смях избухваха отново, сякаш не беше станало нищо особено.
Ръцете на посетителите бяха доста шавливи, когато някоя от прислужничките се окажеше недостатъчно предпазлива. Неведнъж на Джак и Стром се налагаше да отървават някоя от жените, макар в тези случаи да не си даваха много зор. Хейк, който крещеше и гълчеше пострадалата жена, се държеше така, сякаш тя сама си е виновна, и разплаканите очи и смутените извинения показваха, че тя приема безропотно това положение. Жените скачаха пъргаво всеки път, когато Хейк се навъсеше, дори и да не гледаше точно към тях. Ранд не можеше да се начуди как изобщо се примиряват с това.
По едно време Хейк погледна към Ранд и Мат и се ухили. След малко Ранд си даде сметка, че Хейк не се усмихва точно на тях; усмивката цъфваше на лицето му всеки път, когато очите му се плъзнеха по ножницата на меча със знака на чаплата. Веднъж, когато Ранд постави инкрустираната със злато и сребро флейта до себе си на пейката, тя също привлече усмивката на домакина.
Следващия път, когато трябваше да си сменят местата с Мат отпред на платформата, той се наведе и прошепна в ухото на приятеля си:
— Хейк ще се опита да ни ограби.
Мат кимна, сякаш това не беше никаква новост.
— Довечера трябва да залостим вратата.
— Да залостим вратата? Джак и Стром могат да разбият всяка врата само с юмруци. Давай да изчезваме оттук.
— Чакай поне да се нахраним. Много съм гладен. Тук не могат да ни направят нищо — добави Мат. Посетителите се развикаха да продължат изпълненията. Хейк ги гледаше гневно. — Впрочем да не искаш да спим отвън в такава нощ? — Поредният гръм оглуши всичко наоколо и за миг светлината навън стана по-ярка, отколкото лампите в помещението.
— Искам просто да се измъкнем преди да са ни счупили главите — каза Ранд, но Мат вече се беше дръпнал назад да се отпусне на пейката. Ранд въздъхна и подхвана „Пътя за Дън Арен.“ Повечето, изглежда, особено харесваха тази песен. Беше я свирил вече четири пъти, но продължаваха да я искат.
Проблемът беше, че в случая Мат бе прав. Той самият беше много изгладнял. А и не виждаше как Хейк би могъл да им създаде неприятности при тази претъпкана зала, в която хората продължаваха да прииждат. На мястото на всеки, който си излизаше сам или биваше изхвърлен от Джак и Стром, се появяваха нови двама. Всички викаха, че искат жонглиране или да чуят някоя песен, но най-много ги интересуваше пиенето и ако могат да ощипят някоя от прислужничките. Един от мъжете обаче се отличаваше твърде много сред останалите.
Открояваше се във всяко отношение. Търговците очевидно отбягваха запуснатия хан. Доколкото Ранд можеше да прецени, за тях тук дори не можеше да се намери свястна стая. Клиентите до един бяха с груби дрехи, хора, прекарали целия си живот в тежка работа под слънце и вятър. Но този човек беше с гладка, нежна плът, ръцете му не бяха мазолести, беше облечен в кадифено палто и наметнат на раменете му тъмнозелен кадифен плащ, бродиран със сини копринени ширити. Цялото му облекло беше скъпо и елегантно. Обувките му — меки чизми, а не груби ботуши — изобщо не бяха предназначени за кал и прах.
Този човек се появи, когато навън беше станало съвсем тъмно. Отърси дъжда от плаща си и се огледа, стиснал неодобрително устни. Погледът му бързо обгърна цялата зала и той сякаш се канеше да си тръгне, когато изведнъж вниманието му бе приковано от нещо, което Ранд така и не разбра какво е, и мъжът седна на една току-що опразнена от Джак и Стром маса. Една от прислужничките пристъпи до него и постави на масата му чаша с вино, която той отмести и повече не докосна. Прислужницата побърза да се дръпне от масата му, въпреки че мъжът нито я докосна, нито дори извърна очи към нея. Очевидно нещо в него я караше да се чувства неловко. Другите, на които се случваше да се доближат до него, също го забелязваха.