Нагласи ги припряно под вратата и когато поредният гръмотевичен тътен разтърси хана, ги заби с два отмерени удара на петата си. Гръмотевицата заглъхна и той затаи дъх, вслушвайки се. Чуваше се само трополенето на дъждовните капки по покрива. Не и звук на дъски, скърцащи под нечии тичащи нозе.
— Прозореца — каза той.
Не беше отварян от години, ако се съдеше по прахта, натрупана по рамката. Двамата се напънаха, дърпайки с всичка сила. С всеки следващ сантиметър прозорецът неохотно проскърцваше. Когато отворът стана достатъчно широк, за да се проврат, той се приведе и спря.
— Кръв и пепел! — изръмжа Мат. — Нищо чудно, че Хейк хич не се притесняваше, че ще се измъкнем.
На светлината на лампата проблясваха мокри железни решетки в желязна рамка. Ранд започна да ги бута. Бяха здрави като канара.
— Видях нещо — обади се Мат. Той се запрепъва припряно през боклуците към рафтовете и се върна с един ръждясал лом. Заби края му под желязната рамка и Ранд присви очи.
— Внимавай с шума, Мат.
Мат направи гримаса и изсумтя, но спря. Ранд хвана лома и се постара да намести стъпалата си здраво в нарастващата локва на пода. Навън изтрещя и те напънаха. С мъчително скърцане, от което космите по врата на Ранд настръхнаха, желязната рамка се помръдна — на четвърт пръст, ако имаше и толкова. Изравнявайки усилията си с тътените и тряскащите мълнии, те отново и отново занапъваха. Нищо. Четвърт пръст. Отново. Колкото косъм. Нищо. Нищо.
Изведнъж краката на Ранд се подхлъзнаха във водата и двамата се изтърсиха на пода. Ломът издрънча в решетките като гонг. Ранд остана да лежи в локвата, затаил дъх, вслушвайки се. Пълна тишина. Само дъждът.
Мат облиза наранените си кокалчета и го изгледа ядно.
— С такава скорост никога няма да се измъкнем.
Желязната рамка се беше измъкнала от прозореца само колкото да провреш два пръста под нея. Десетки дебели пирони преграждаха тесния отвор.
— Просто трябва да продължим — каза Ранд и се изправи. Но докато наместваше лома под ръба на рамката, вратата изскърца под нечий напън. Клиновете обаче й пречеха да се отвори. Двамата с Мат се спогледаха разтревожено. Мат отново измъкна камата. Вратата пак изскърца.
Ранд си пое дълбоко дъх и се помъчи да придаде тежест на гласа си.
— Върви си, Хейк. Вече се каним да спим.
— Боя се, че грешите. — Гласът беше толкова мазен и изпълнен със самоувереност, че веднага издаваше притежателя му. Ховал Гоуд. — Господин Хейк и неговите… питомци няма да ни безпокоят. Те спят дълбоко и на заранта само ще се чудят къде ли сте изчезнали. Пуснете ме, млади приятели. Трябва да поговорим.
— Нямаме за какво да говорим — извика Мат. — Вървете си и ни оставете да спим.
Гоуд се изкиска зловещо.
— Разбира се, че има за какво да си поговорим. Знаете го не по-зле от мен. Прочетох го в очите ви. Знам какво представлявате, може би по-добре от самите вас. Усещам го как се излива на вълни от вас. Вие вече наполовина принадлежите на моя господар. Престанете да бягате и го приемете. Така нещата за вас ще станат много по-лесни. Ако онези дърти вещици на Тар Валон ви намерят, ще ви се доще да си прережете гърлата, но няма да можете. Само моят господар може да ви защити от тях.
Ранд преглътна с мъка.
— Не знаем за какво говорите. Оставете ни да спим.
Дъските по пода в коридора заскърцаха. Гоуд не беше сам. Колко ли мъже беше докарал със себе си в двете каляски?
— Престанете да се държите глупаво, мои млади приятели. Знаете. Знаете много добре. Великият властелин на Мрака ви е белязал за свои. Писано е, че когато той се събуди, новите Властелини на ужаса ще бъдат тук, за да го възхвалят. Вие сигурно трябва да сте двама от тях, иначе нямаше да ме пратят да ви намеря. Помислете си. Вечен живот и власт, за каквато не сте и сънували. — Гласът му трепереше — може би от алчността, която сам изпитваше към тази власт.
Ранд хвърли поглед към прозореца тъкмо когато поредната мълния раздра небето, и за малко да простене. Краткото просветване показа мъжете, застанали навън, взиращи се към прозореца, без да обръщат внимание на поройния дъжд, който ги заливаше.
— Това започва да ми омръзва — обяви Гоуд. — Или ще се покорите на моя господар — на вашия господар, — или ще бъдете принудени да се покорите. А това никак няма да ви бъде приятно. Великият Господар на мрака властва над смъртта и може да дарява с живот в смъртта или със смърт приживе, както той избере. Отворете вратата. Тъй или иначе, бягството ви е към края си. Казах, отворете!