Но как да напуснат хана? Ако Пайтър разбереше, че Мат е почти сляп, щеше да съобщи на другите… другите Мраколюбци. Веднъж Ранд беше видял с очите си как един вълк бе отделил окуцяла овца от стадото; наоколо се въртяха и други вълци и той не можеше нито да остави стадото, нито да го улучи със стрела от такова разстояние. Щом овцата остана сама, блеейки в ужас и подскачаща в паника на три крака, до вълка единак сякаш от нищото изведнъж се появиха още десет. От този спомен стомахът му се обърна. Но не можеха да останат и тук. Дори Пайтър да им казваше истината, че е сам, колко ли дълго щеше да остане така?
— Време е да тръгваме, Мат — каза той и затаи дъх. Докато Мат понечваше колебливо да стане, той привлече погледа на Пайтър, като се надвеси над него. — Остави ни на мира, Мраколюбецо. Няма да повтарям повече. Остави ни на мира!
Пайтър пак преглътна и се изпъна на стола си. По лицето му не беше останала и капчица кръв.
Когато отново погледна към Мат, приятелят му вече беше успял да се изправи и колебливите му движения останаха незабелязани. Ранд припряно метна дисагите и вързопите през рамо, стараейки се да прикрива меча си под наметалото. Може би Пайтър вече знаеше за него. Може би Гоуд беше съобщил на Баал-замон, а Баал-замон беше съобщил на Пайтър; не, едва ли. Струваше му се, че Пайтър има съвсем бегла представа за онова, което се бе случило в Четиримата крале. Тъкмо затова беше толкова изплашен.
Сравнително ярките очертания на рамката на вратата помогнаха на Мат да се насочи натам уверено, така че походката му да не изглежда неестествена. Ранд го последва плътно, молейки се дано приятелят му да не залитне. Благодарен беше, че пътеката пред Мат е отворена и права, без маси и столове, които да се пречкат на пътя им.
Зад тях Пайтър изведнъж скочи и извика отчаяно:
— Почакайте! Трябва да почакате.
— Остави ни на мира — процеди през зъби Ранд, без да се обръща. Вече почти бяха стигнали до вратата и Мат все още не беше стъпил накриво.
— Само ме изслушайте! — извика умолително Пайтър и постави ръка на рамото на Ранд, за да го спре.
В главата му закръжиха образи. Тролоците, Мърдраалът, който го заплашваше в „Елена и Лъва“ в Бейрлон. Получовеци навсякъде, Чезнещи, които ги гонят по петите към Шадар Логот, прииждащи за тях в Бели мост. И Мраколюбци, навсякъде. Той се извъртя и замахна.
— Казах, остави ни на мира! — Юмрукът му перна носа на Пайтър.
Мраколюбецът падна по задник и го зяпна. От носа му бликна кръв.
— Няма да се измъкнете — изсъска той. — Колкото и да сте силни, великият Властелин на Мрака е по-силен от вас. Сянката ще ви погълне!
В другия край на общото помещение някой ахна и дръжката на метлата изтрополя на пода. Старецът най-после беше чул. Стоеше изправен, зяпнал с широко отворени очи Пайтър. Кръвта се беше отцедила от набръчканото му лице и устните му мърдаха, но от тях не излизаше и звук. Пайтър погледна през рамо, след което изруга гневно, скочи, шмугна се през отворената врата и хукна по улицата, сякаш глутница гладни вълци го гонеше по петите. Старецът насочи вниманието си към Ранд и Мат и ги загледа с не по-малък ужас.
Ранд избута Мат от хана и го задърпа извън селото, колкото можеше по-бързо, ослушвайки се за тропот и викове на преследвачи.
— Кръв и пепел — изръмжа отчаяно Мат. — Тия са навсякъде, направо вървят по петите ни. Никога няма да се измъкнем.
— Не, не са — отвърна Ранд. — Ако Баал-замон знаеше, че сме тук, мислиш ли, че щеше да остави работата на тоя тъпанар? Щеше да прати някой друг Гоуд и двайсет-трийсет биячи. Търсят ни, но няма да знаят точно къде сме, докато Пайтър не им каже, а може би той наистина е сам. Предполагам, че трябва да отиде чак до Четиримата крале.
— Но той каза, че…
— Не ме интересува. — Не беше сигурен кого точно има предвид Мат под „той“, но това не променяше нищо. — Няма да легнем ей така и да ги оставим да ни хванат.
През този ден ги повозиха на късо разстояние шест пъти. Някакъв фермер им каза, че един побъркан старец в хана в Тържището Шеран твърдял, че в селото имало Мраколюбци. Селянинът така се смееше на тази новина, че едва успяваше да говори; непрекъснато триеше сълзи по бузите си. Мраколюбци в Шеран! Това било най-смешното нещо, което бил чувал, откак Акли Фарен се бил напил и преспал на покрива на хана.
Друг човек, майстор колар със закръглено лице, чиито инструменти висяха окачени по ритлите и отзад в колата му лежаха две колелета за каруца, им разказа малко по-различни неща. Двадесет Мраколюбци си били устроили сборище в Шеран. Мъже с изчанчени тела, а жените още по-лоши — мръсни и дрипави. Само като те погледнат, коленете ти омекват и стомахът ти се надига, а като се разсмеят, мръсният им кикот кънти в ушите ти с часове и главата ти все едно че се цепи. Той лично ги видял, но отдалече, достатъчно отдалече, така че не могли да му навредят. Ако кралицата не направела нещо, някой трябвало да извика Чедата на Светлината за помощ. Все някор трябвало да направи нещо.