Гаденето в стомаха му се усили. Той се смъкна на едно трикрако столче и хвана главата си с две ръце. В кухнята му беше хладно. Потръпна. Нали печките и фурните бумтяха! Той се разтрепера още повече и зъбите му затракаха. Обгърна се с ръце, но и това не помогна. Костите му сякаш замръзваха.
Смътно долови, че Мат го пита нещо и разтърсва рамото му. После се появи ханджията с намръщената готвачка, а Мат спореше нещо с двамата. Не можеше да схване какво си приказват; думите бръмчаха в ушите му и той сякаш изобщо не можеше да мисли.
Внезапно Мат го хвана за ръката и го дръпна да се изправи. Всичките им вещи бяха провиснали на раменете на Мат, заедно с лъка му. Ханджията ги гледаше и ядосано бършеше лицето си. Залитайки, подкрепян от приятеля си, Ранд се остави да го повлекат към задната врата на кухнята.
— Из-в-в-ин-явай… М-м-мат — почна той. Не можеше да накара зъбите си да престанат да тракат. — Т-т-тряб-в-в-а… д-да е… от д-дъж-д-д-а. О-о-още… е-д-д-на… н-н-нощ… н-н-ня-ма… д-д-д-а… н-нни у-б-б-б-ие… — Небето се беше смрачило и по него проблясваха шепа звезди.
— Няма, разбира се — отвърна Мат. Мъчеше се да говори бодро, но Ранд усети скритата тревога в гласа му. — Беше се уплашил някой от хората в кръчмата да не разбере, че в кухнята има болен. Казах му, че ако ни изхвърли, ще те заведа в дневната и че това ще изпразни половината му стаи за десет минути. При всичките му приказки за глупаците, никак не му се иска да се получи така.
— Тогава к-к-къде?
— Тук — каза Мат и дръпна вратата на конюшнята, която се отвори със скърцане.
Вътре беше тъмно, миришеше на сено, овес, коне и тор. Когато Мат му помогна да седне на покрития със слама под, той сгъна колене до гърдите си. Трепереше от глава до пети. Сякаш всичката му сила се изцеждаше в треперенето. Чу как Мат залитна, изруга и отново залитна, след това издрънча някакъв метал. Изведнъж светна нещо ярко — Мат беше намерил фенер.
Конюшнята беше не по-малко претъпкана от хана. Във всяка клетка имаше кон. Мат измери с поглед стълбата към навеса със сено, после погледна Ранд, който се беше свил на кълбо на пода, и поклати глава.
— Не мога да те вдигна горе.
Закачи фенера на един пирон, качи се по стълбата и започна да хвърля сено. Бързо слезе обратно, нагласи сеното в дъното на конюшнята и примъкна Ранд върху приготвената постеля. После го зави с двете им наметала, но Ранд веднага ги избута.
— Горещо — промърмори той. Смътно си спомни, че само преди миг изпитваше студ, но сега беше пламнал като фурна. Разкопча яката си и се попипа по челото. — Горещо. — Усети и дланта на Мат на челото си.
— Ей сега ще се върна — каза Мат и изчезна.
Той се замята върху сеното, после Мат се върна с паница в едната си ръка, кана в другата и две бели чаши, увиснали на пръстите му за дръжките.
— Тук нямат Премъдра — каза той и коленичи до Ранд. Напълни едната чаша и я поднесе към устата му. Ранд отпи жадно от водата, сякаш не беше пил с дни; точно така се чувстваше. — Дори и не знаят какво е Премъдра. Има само някаква жена, която наричат мама Брун, но тя е отишла да изражда дете в една от къщите и никой не знае кога ще се върне. Успях да взема малко хляб, сирене и наденица. Ханджията е готов да даде всичко, стига да не се мяркаме пред гостите му. Ето, хапни малко.
Ранд извърна глава от яденето. Само като го погледнеше, и стомахът му се надигаше. Мат въздъхна и започна да се храни. Ранд се стараеше да гледа настрана и се мъчеше да не го чува.
Отново го полазиха студените тръпки, после паренето, заменено отново от студ и пак от парене. Мат го завиваше, когато се разтреперваше, и му поднасяше вода, когато се оплачеше, че е жаден. Дълбоката нощ се спусна и конюшнята се раздвижи под трепкащата светлина на фенера. Сенките добиха плътни очертания и започнаха сами да се движат. След това той видя самия Баал-замон, крачещ по пътеката на конюшнята към него, с пламнали очи, и два мърдраала от двете му страни.
Драскайки с пръсти по дръжката на меча си, той понечи да се изправи и извика:
— Мат! Мат, те са тук! О, Светлина, те са тук!
Мат се събуди и подскочи:
— Какво? Мраколюбци? Къде?
Ранд с мъка се изправи на колене, посочи паникьосан и… зяпна. Сенките се размърдаха и един от конете до тях тропна с копито в съня си. Нищо повече. Той отново се отпусна върху сеното.