Ранд се бореше със съня, но ритъмът на колелетата и полюшването на каруцата най-накрая го приспаха. Засънува Трам. Отначало седяха край голямата дъбова маса в къщата на фермата, пиеха чай и Трам му говореше за принц-консорти, за щерки-наследшщи и за Драконовата стена, а също така и за забулени в черно айилци. Мечът със знака на чаплата лежеше на масата между двамата, но нито той, нито баща му поглеждаха към него. Изведнъж той се озова в Западния лес, теглеше носилката в огряната от пълната луна нощ. Когато погледна през рамо, в носилката се оказа Том, а не баща му — седеше и подхвърляше шарените си топки под лунните лъчи.
— Кралицата се венча за земята — говореше Том, докато пъстрите топки танцуваха между ръцете му в кръг, — но Драконът… Драконът и земята са едно, както и земята е едно с Дракона.
По-далече зад тях Ранд видя приближаващия се Чезнещ, чийто черен плащ не помръдваше от вятъра, а конят му се прокрадваше като призрак сред дърветата. На предния лък на седлото на мърдраала бяха окачени две отрязани глави, от които се стичаше кръв. Лан и Моарейн. Чезнещият дърпаше стисната в юмрука му шепа въжета, докато яздеше напред. Всяко въже беше привързано на китките на ония, които тичаха след безшумните стъпки на коня. Лицата им бяха посърнали от отчаяние. Мат и Перин. И Егвийн.
— Пусни я! — извика Ранд. — Светлината да те погълне дано, мен искаш да хванеш, не нея!
Получовекът махна с ръка и пламъци погълнаха Егвийн, плътта и се разсипа на пепел, а костите й почерняха и се скършиха.
— Драконът е едно със земята — каза Том, който продължаваше разсеяно да жонглира. — И земята е едно с Дракона.
Ранд изкрещя… и отвори очи.
Каруцата скрибуцаше по потъналия в мрак Кемлински път. Силует, по-черен от нощта, кацна на гърдите му и очи, по-черни от смъртта, се взряха в неговите.
— Ти си мой — проговори гарванът и черният му клюн се заби в окото му.
Безумен писък раздра гърлото му, той седна и захлупи лицето си с длани.
Ранни утринни лъчи окъпаха каруцата. Зашеметен, той погледна ръцете си. Нямаше кръв. Никаква болка. Останалата част от съня вече заглъхваше в съзнанието му, но това… Той боязливо опипа лицето си и потръпна.
— Ти поне… — Мат се прозя и челюстите му изпукаха. — Ти поне поспа малко. — Зачервените му очи не издаваха особено съчувствие. Беше се сгушил в наметалото си. — Този човек приказваше цяла нощ.
— Ама ти буден ли беше през цялото време? — обади се Бънт от седалката. — Как ме стресна само с това врещене. Е, вече пристигнахме. — Той махна с ръка напред. — Кемлин, най-великия град на света.
Глава 35
Кемлин
Ранд се извърна и застана на колене зад седалката на каруцаря. Не можа да се сдържи да не се разсмее от облекчение.
— Успяхме, Мат! Нали ти казвах че ще…
Но думите му секнаха, щом очите му мернаха онова, което се простираше напред. Кемлин. След Бейрлон, още повече след руините на Шадар Логот, той си беше въобразявал, че знае какво означава изразът „велик град“, но това… това беше нещо много повече, отколкото изобщо би могъл да си представи.
Извън и около величествената крепостна стена на града се бяха струпали здания, сякаш всички села и градчета, през които бяха минали досега, се бяха пренесли и подредили тук, на едно място, наблъскани едно до друго. Хановете протягаха горните си етажи над покривите на по-ниските къщи, а пред всички тях изпъкваха правоъгълни складове, просторни и без прозорци по фасадите. Червени тухлени стени, сив и пастелнобял камък, разбъркани и омесени, всичко това се простираше, докъдето му стигаше погледът. Бейрлон би потънал сред всичко това, без да го забележи някой, а пък Бели мост щеше да се залее двадесет пъти, без и вълна да го докосне.
А пък самата стена! Вертикален, петдесет стъпки висок сив камък, прошарен със сребристо и бяло, се извиваше в сигурно огромен кръг, но поне оттук стената изглеждаше права. И по цялото й протежение се издигаха кули и над необятно високата стена и над бойниците на всяка от тях се вееха червено-бели знамена. Зад градската стена се издигаха други кули, по-стройни и по-високи, куполите им блестяха в бяло и златно под лъчите на слънцето. Умът му беше пълен с хиляди сказания, описващи велики градове, велики столици на крале и кралици, седалища на тронове, източници на власт и на легенди, и Кемлин напълно подобаваше на всички тях, както прясната вода отива на кърчага, в която е сипана.