— Не съм разпространявал нищо, Егвийн — отвърна кисело Ранд. — Но каквото видях, видях го, и трябва да ти кажа, че съвсем не беше фермер, излязъл да подири изгубената си крава.
Егвийн пое дълбоко дъх и отвори уста да му отговори, но каквото и да се канеше да им каже, го забрави, понеже вратата на хана се отвори и от нея бързо изскочи мъж с рошава бяла коса, сякаш някой го гонеше.
Глава 4
Веселчунът
Вратата се затръшна зад гърба на белокосия мъж, той се обърна и я изгледа вбесен. Беше висок, попрегърбен — ако това на раменете му наистина не беше гърбица, а пъргавите му движения прикриваха истинската му възраст. Наметалото му беше съшито от всевъзможни разноцветни парчета със странни форми и размери и се развяваше при всеки полъх на вятъра със стотиците си неописуеми цветове.
— Веселчун! — възкликна удивена Егвийн.
Белокосият мъж се завъртя и наметалото му проблесна с всичките цветове на дъгата. Дългата му дреха беше със странни торбести ръкави и големи джобове. Дебелите му мустаци, снежнобели като косата му, се спускаха около устните му, лицето му беше набръчкано. Той махна заповеднически към Ранд и останалите младежи с дългата си, богато гравирана лула, от която димеше тънка струйка. Под гъстите му побелели вежди надничаха сини очи, които задълбаваха във всичко, до което се докоснеха.
Ранд зяпна в очите му, които го изумиха не по-малко от всичко останало, свързано с външността на госта. Всички в Две реки бяха с тъмни очи, както и повечето дохождащи в района търговци, техните охранници и всякакви други хора, които бе виждал през живота си. Конгарови и Коплинови имаха навик да му се подиграват заради сивите му очи, докато веднъж не кипна и не цапардоса Евал Коплин през носа. Премъдрата, разбира се, го беше скастрила за тази постъпка. Още тогава той се чудеше дали има някое място по света, където хората не са с тъмни очи. Може би Лан също идваше от такова място?
— Що за място е това? — попита възмутен веселчунът и гласът му прозвуча някак си по-гръмко, отколкото можеше да се очаква от обикновен човек. Дори и тук, на открито, сякаш го беше изговорил в затворено помещение и стените бяха отекнали. — Тъпите селяндури в онова селище на хълма ми казват, че мога да стигна тук преди да се стъмни, забравяйки да уточнят, че това може да стане само ако тръгна рано заранта. Когато най-сетне пристигам, премръзнал до кости и готов за топла постеля, вашият ханджия ми крещи колко било късно, сякаш съм някой скитащ свинар, а не ме е помолил точно вашият Селски съвет да дойда и да ви покажа изкуството си на този ваш тъп празник. Да беше ми казал поне, че е кметът. Замълча, колкото да си поеме дъх, изгледа ги ядно и отново заговори: — Когато слязох долу да изпуша една лула и да си изпия халбата с ейл, всички мъже в пивницата ме изгледаха така, сякаш съм най-омразният им зет, дошъл да им иска пари назаем. Един от старците започна да ме учи какви приказки трябвало да разказвам и какво да не разказвам, а някакво момиченце, расло-непорасло, ми се разкрещя и ме заплаши, че ще ме халоса с тоягата си, ако не си размърдам бързо кокалите и не изчезна от помещението. Чувал ли е някой досега да са заплашвали веселчун?
Лицето на Егвийн беше напрегнато, очите й бяха грейнали при вида на веселчуна и в същото време — помръкнали от желанието да защити Нинив.
— Ще прощавате, господин веселчун — обади си Ранд. Сам усещаше, че се е ухилил глупаво. — Тази вътре е нашата Премъдра и…
— Това малко хубаво девойче? — възкликна веселчунът. — Селска Премъдра? На нейната възраст щеше повече да й отива да се закача с момците, вместо да предсказва времето и да лекува болните.
Ранд неловко пристъпи от крак на крак. Дано само Нинив не чуеше отнякъде мнението на този човек. Поне не докато си направи представлението. Перин прехапа език, а Мат тихо подсвирна от изумление. Сякаш и двамата си бяха помислили същото, което премина в главата му.
— Мъжете са Селският ни съвет — продължи Ранд. — Сигурен съм, че не са искали да ви оскърбят. Разбирате ли, тук току-що научихме, че в Геалдан има война и че там се появил човек, който твърдял, че е Преродения Дракон. Лъжедракон. Конница на Айез Седай е тръгнала натам от Тар Валон. Съветът ни сега се мъчи да прецени доколко всички тези събития са заплаха за нас.
— Стари новини са това, дори и за Бейрлон — махна пренебрежително с ръка веселчунът. — Обаче това място май е последното в света, където новините достигат. — Старецът замълча, огледа селските къщи и добави сухо: — Почти последното. — Очите му се спряха на фургона пред хана. — Я, тук май е пристигнал старият Падан Фейн, както ми се струва. — Гласът му продължаваше да е все така дълбок, но вече не ехтеше толкова и в него се долавяше насмешлива нотка. — Фейн е най-бързият разносвач на лоши вести и колкото са по-лоши, толкова е по-бърз. У него има нещо по-скоро гарванско, отколкото човешко.