— Как ще го освободиш? — Чак след като той я погледна, тя се усети колко е сигурна, че той може просто ей така да влезе с маршова стъпка сред двеста въоръжени мъже и да изведе момчето. „Е, все пак той е Стражник. Поне някои от разказите би трябвало да са верни.“
Зачуди се дали не й се смее, но гласът му беше сериозен.
— Мога да го измъкна, но едва ли ще е в добра форма да избягаме скришом. Ако ни усетят, двеста Бели плащове ще ни подгонят по петите и ще трябва да яздим двойно по-бързо. Освен ако не са твърде заети с друго нещо, за да ни преследват. Искаш ли да помогнеш?
— Да помогна на човек от Емондово поле? Разбира се!
Той отново й посочи в мрака, отвъд палатките. Този път тя не можа да различи нищо освен смътни сенки.
— Там са конете им. Ако въжетата на оградата им бъдат прерязани, не навсякъде, но колкото да могат да пробият, Белите плащове ще са твърде заети да си гонят конете, за да ни преследват. Там има двама пазачи, извън загражденията, но ако си поне наполовина толкова добра, колкото смятам, изобщо няма да те забележат.
Тя с мъка преглътна. Да дебнеш зайци в гората е едно, но виж, пазачи с копия и мечове… „Значи той смята, че ме бива! Виж ти!“
— Ще го направя.
Лан отново кимна, сякаш не беше и очаквал друг отговор.
— Има и още нещо. Тази нощ наоколо бродят вълци. Аз лично видях два, а щом аз съм видял толкова, може да са и повече. — Той замълча и въпреки че гласът му не се промени, следващите му думи издадоха, че е леко озадачен. — Сякаш едва ли не сами се набиваха в очите ми. Все едно, това не бива да те притеснява много. Вълците обикновено стоят настрана от хората.
— Добре че ми го каза — отвърна тя превзето. — Все пак съм израснала сред овчари. — Той изсумтя и тя се усмихна в мрака.
— Е, значи ще се справим — каза той.
Усмивката й се стопи, когато отново се взря към лагера. Двеста души с мечове, копия и… Преди да има време да премисли, тя измъкна ножа от ножницата и започна да се спуска надолу. Моарейн я стисна за рамото почти толкова силно, колкото Лан.
— Внимавай — каза й тихо Айез Седай. — Като срежеш въжетата, бързо се връщай тук. Ти също си част от Шарката и не бих те рискувала повече от останалите, ако целият свят напоследък не беше станал толкова опасен.
Нинив скришом потри рамото си, когато Моарейн я пусна. Не искаше Айез Седай да разбере, че я е заболяло от стискането. Но Моарейн извърна глава и продължи да се взира към лагера. А Стражникът вече беше изчезнал, разбра стресната Нинив. Дори не беше го чула да тръгва. „Светлината да го ослепи дано, проклетника!“ Тя повдигна полите си и се забърза в нощта.
Съсредоточи цялото си внимание върху това как да се промъкне сред тъмната гора. Само по себе си това не се оказа кой знае колко трудно. Бледата светлина на нащърбената луна беше предостатъчна за човек, обучен от баща й, а теренът под нея беше лесен за преодоляване и наклонен. Но дърветата наоколо, голи и настръхна ли към небето, непрекъснато й напомняха, че това съвсем не е детска игра, а и виещият вятър звучеше съвсем като роговете на тролоците. Сега, когато се беше оказала сама в тъмнината, тя си припомни, че вълците, които наистина обикновено стоят настрана от хората, тази зима се бяха държали по съвсем различен начин из Две реки.
Обля я топла вълна на облекчение едва когато най-сетне долови конската миризма. Сдържайки дъха си, тя легна по корем и запълзя срещу вятъра, по посока на миризмата.
Беше се озовала почти пред пазачите, когато ги забеляза. Крачеха с отмерена походка право към нея в нощта, белите им плащове плющяха на вятъра, почти светещи под лунните лъчи. Все едно че носеха факли — дори светлината на факлите не би ги направила повидими. Тя замръзна на място, стараейки се да се слее със земята. Почти пред нея, на не малко от десетина крачки, те спряха маршовата си стъпка и удариха стъпала на място, един срещу друг, с копия на рамо. Точно зад тях се различаваха мърдащи сенки, които трябваше да са конете.
— Всичко в нощта е наред — обяви единият силует с бял плащ. — Светлината да ни освети и да ни пази от Сянката.
— Всичко в нощта е наред — отзова се вторият. — Светлината да ни освети и да ни пази от Сянката.
След този поздрав двамата се обърнаха и замаршируваха в обратна посока.