След като Биар се изправи, Перин забеляза, че Егвийн продължава да спи.
— Събуди се! — извика той. — Егвийн, събуди се!
— Ка… Какво? — Гласът на Егвийн прозвуча изплашено. Тя надигна глава и примигна от светлината на фенера.
Биар не показа признаци на разочарование, че не е имал възможност да я изрита. Нея никога не я риташе. Само придърпа въжетата, както го беше направил с Перин, без да обръща внимание на стоновете й. Причиняването на болка беше едно от нещата, които въобще не будеха емоции у него. Перин беше единственият, спрямо когото си изтърваваше нервите в желанието си да го нарани. Дори Перин да не си го спомняше, Биар помнеше много добре, че беше убил двама от Чедата.
— Откъде накъде Мраколюбците ще спят — каза безстрастно Биар, — когато свестните хора трябва да стоят будни, за да ги пазят?
— За стотен път ти го казвам — отвърна уморено Егвийн. — Ние не сме Мраколюбци.
Перин се стегна. Понякога подобно отричане предизвикваше лекция, поднесена с монотонен тон, за изповядването и отричането, водеща на свой ред до подробно описание на методите, прилагани от Разпитвачите, за да ги получат. В други случаи същата лекция се придружаваше от ритници. За негова изненада, този път Биар беше забравил и за двете.
Вместо това мъжът коленичи пред него — скулест и с хлътнали очи, държеше брадвата му върху коленете си. Златното слънце върху лявата гръд на плаща му и двете златни звезди под него проблясваха на светлината на фенера. Той си свали шлема и го постави до фенера. За разлика от друг път, на мястото на отвращението и омразата сега на лицето му се беше изписала някаква неразгадаема напрегнатост. Той мълчаливо се вгледа в Перин.
— Ти ни забавяш, Мраколюбецо, ти и твоите вълци. Съветът на Помазаните е слушал доклади за подобни неща и искат да разберат повече, затова ти трябва да бъдеш отведен в Амадор и да бъдеш предаден на Разпитвачите, но ти ни забавяш. Надявах се, че ще можем да се придвижим достатъчно бързо, дори и без резервни коне, но се излъгах. — Той замълча и ги изгледа мрачно.
Перин зачака. Биар и сам щеше да му го каже, когато стане готов.
— Нашият лорд-капитан е притиснат от трудна дилема — отрони най-сетне Биар. — Заради вълците ние трябва на всяка цена да ви отведем и предадем на Съвета, но в същото време трябва да стигнем и в Кемлин. Не разполагаме с резервни коне, за да ви возим на тях, но ако продължим да ви влачим, няма да стигнем до Кемлин в уреченото време. Лорд-капитанът вижда своите задължения малко едностранчиво и възнамерява на всяка цена да ви изправи пред Съвета.
Егвийн нададе тих стон. Биар се беше втренчил в Перин и той отвърна на погледа му, без да мига.
— Не разбирам — отрони младежът.
— Няма нищо за разбиране — отвърна Биар. — Просто едно случайно допускане. Ако вие се измъкнете, няма да можем да ви проследим. Не разполагаме и с един излишен час, ако искаме да стигнем навреме в Кемлин. Ако, да речем, претриете въжетата си в някой камък, проблемът на лорд-капитана ще бъде решен. — Без да сваля погледа си от Перин, той бръкна в пазвата си и хвърли нещо на земята.
Очите на Перин механично го проследиха. Когато разбра какво е, ахна. Камък. Разцепен камък с остър ръб.
— Съвсем случайно допускане — каза Биар. — Вашите пазачи тази нощ също допускат разни неща.
Устата на Перин изведнъж пресъхна. „Мисли! Светлината да ми е на помощ, мисли и не допускай грешки!“
Можеше ли да е вярно? Възможно ли беше нуждата на Белите плащове да се озоват в Кемлин навреме да е толкова важна? Да допуснат предполагаемо измъкване на двама Мраколюбци? Нямаше защо да се опитва да разсъждава по този път; прекалено много неща не му бяха известни. Биар беше единственият Бял плащ, който разговаряше с тях освен лорд-капитан Борнхалд, а нито един от двамата не беше особено щедър на информация. Да опитаме по друг начин. Ако Биар искаше те да избягат, защо просто не срежеше въжетата им? Биар да иска да се измъкнат? Биар, който беше убеден до мозъка на костите си, че са Мраколюбци. Биар, който мразеше Мраколюбците повече и от самия Тъмен? Биар, който търсеше и най-малкия повод, за да го нарани, защото бе убил двама Бели плащове. Биар да иска да се измъкнат?
Ако преди беше смятал, че умът му препуска, сега мислите му се стекоха като лавина. Въпреки студа по лицето му потече пот на струи. Той хвърли поглед към пазачите. Все още приличаха на две бледосиви сенки, но сега му се стори, че са се стегнали, сякаш очакват нещо. Ако двамата с Егвийн бъдат убити при опит за бягство и срязаните им на камъка въжета случайно останат да се търкалят тук… Дилемата на лорд-капитана щеше да се реши, разбира се. И Биар щеше да ги види мъртви, точно както му се искаше.