— Перин, я сваляй сетрето и ризата. Разбрах, че един от Белите плащове нещо те бил намразил.
Той се подчини, без да бърза, все още наполовина погълнат от странното послание на Пъструша. Нинив ахна. Стреснат, той вдигна поглед към нея, а после свали очи към гърдите си. Целият бе отоци и синини. Само здравите мускули, придобити от тежкия труд в ковачницата на майстор Люхан, го бяха предпазили от счупване на ребрата. Докато умът му все още беше зает с вълците, той някак беше забравил за болката, но сега отново се сети за нея и я почувства, почти с облекчение. Неволно си пое въздух и устните му се стиснаха в лек стон.
— Как е могъл да те намрази толкова? — попита удивена Нинив.
„Убих двама души.“ Но на глас каза само:
— Откъде да знам?
Тя започна да го маже с някакъв мехлем.
— Жен-шен, петопръст и сушен на слънце елхов корен — промълви тя.
Беше едновременно парещо и студено, караше го да потръпва и в същото време да се поти, но той не възрази. И преди беше изптвал на гърба си мехлемите на Нинив. Докато пръстите й леко разтриваха сместа по кожата му, паренето и хладината изчезнаха, а заедно с тях се стопи и болката.
— Изглеждаш изненадан — каза Нинив. Самата тя изглеждаше изненадана и странно изплашена. — Другия път можеш да идеш при нея.
— Не съм изненадан — успокои я той. — Просто се радвам. — Понякога мазилата на Нинив действаха бързо, друг път — по-бавно, но винаги действаха. — Какво… какво е станало с Ранд и Мат?
Нинив започна да прибира мускалите и шишенцата си в торбата и тросната заговори:
— Тя казва, че са живи и здрави. Тя казва, че ще ги намерим. В Кемлин, така казва тя. Казва, че било много важно нещо да не ни се случи, но не казва какво…
Въпреки волята си Перин се ухили. Каквото и да беше се променило, Премъдрата си беше останала същата и двете с Айез Седай все още бяха далеч от приятелството.
Нинив внезапно се вцепени и се взря в лицето му, после опипа бузите и челото му. Той понечи да се дръпне, но тя задържа главата му с две ръце, извърна клепачите му нагоре, надникна в очите му и замърмори под нос. Въпреки крехкия си ръст го държеше здраво трудно беше да се отскубнеш от Нинив, когато тя не те пуска.
— Не разбирам — отрони най-сетне тя, пусна главата му и клекна. — Ако беше жълтеница, нямаше да можеш да стоиш на крака. Но ти нямаш никаква треска и бялото на очите ти не е прежълтяло, само ирисите.
— Жълти ли са? — каза Моарейн, а Перин и Нинив подскочиха. Айез Седай се беше приближила до тях съвсем незабелязано. Егвийн беше заспала, загърната край огъня в пелерината си. Собствените му клепачи искаха да се отпуснат в блажен сън.
— Няма ми нищо — промълви той, но Моарейн хвана брадичката му с ръка и извърна лицето му към себе си, за да може и тя да надникне в очите му, както беше направила Нинив. Той се дръпна настръхнал. Двете жени се държаха с него, сякаш беше малко дете.
— Казах, че ми няма нищо.
— Това не можеше да се предскаже. — Моарейн заговори сякаш на себе си. Очите й като че ли се взираха в нещо отвъд него. — Нещо, предопределено да бъде втъкано, или промяна в Шарката? Ако е промяна, от чия ръка? Колелото тъче, както то само пожелае. Това ще да е.
— Ти знаеш ли какво е? — попита неохотно Нинив и с колебание добави: — Можеш ли да му помогнеш? С Лечителството си? — Този зов за помощ, признанието, че сама не може да стори нищо, се изтръгнаха с мъка от душата й.
Перин изгледа гневно жените.
— Ако имате нещо да ми кажете, казвайте го. Ето, седя и целият съм слух.
Нито една от двете не му обърна внимание.
— Лечителството? — Моарейн се усмихна. — Лечителството в този случай не може да направи нищо. Това не е болест и няма да… — Тя се поколеба за миг. Този път погледна Перин, бърз поглед, изпълнен с неизказани съжаления. Но погледът й отново не включваше самия него и той изсумтя сърдито, докато тя се обръщаше към Нинив. — Щях да кажа, че няма да му навреди, но кой може да е сигурен какъв ще е краят? Мога поне да кажа със сигурност, че няма да му навреди пряко.
Нинив изгледа Айез Седай право в очите.
— Това не е достатъчно. Ако нещо не е наред с…
— Каквото е, това е. Което вече е заплетено и втъкано, не може да се промени. — Моарейн рязко се обърна. — Сега трябва да поспим, колкото можем, и да тръгнем рано. Ако ръката на Тъмния стане твърде силна… Трябва бързо да стигнем до Кемлин.
Ядосана, Нинив вдигна торбата си и се отдръпна преди Перин да успее да каже и дума. Понечи да изръмжи някаква ругатня, но една мисъл го порази и той остана седнал на място, зяпнал безмълвно. Моарейн знаеше. Айез Седай знаеха за вълците. И тя смяташе, че може да е дело на Тъмния. По гърба му полазиха тръпки. Той набързо се облече. Дрехите не помогнаха много; усещаше хлада чак до костите си.