— Какво искаш да кажеш?
— При тях няма Айез Седай, докосваща Верния извор, за да ги защити. Ковачо, възможно е стените вече да са се разхлабили достатъчно, за да може самият Тъмен да се докосва до събитията. Не с цяла ръка, иначе отдавна да сме загинали всички, но може би някое леко подръпване на нишките. Случайно завиване в една посока, вместо в друга, случайна среща, случайна дума, или поне неща, които изглеждат случайни, и те могат да се озоват толкова далече под Сянката, че дори и Моарейн да не може да ги върне обратно.
— Трябва да ги намерим — промълви Перин и Стражникът се изсмя гърлено.
— А аз какво ти разправям? Сега поспи малко, ковачо. — Лан се изправи и отново се загърна в плаща си. На смътната светлина от огъня и луната сякаш почти се бе слял със сенките. — Остават но още няколко тежки дни до Кемлин. Моли се дано само ги намерим там.
— Но Моарейн… тя може да ги намери навсякъде, нали? Тя сама го каза.
— Но дали ще може да ги намери навреме? Ако Тъмния наистина е станал достатъчно силен, за да може лично да посяга с ръка, времето е на изчерпване. Моли се дано ги намерим в Кемлин, ковачо, иначе сме загубени.
Глава 39
Втъкаване на Сплита
Ранд гледаше към тълпите през капандурата на стаичката им в „Кралски благослов“. Хората тичаха и викаха, стичаха се отвсякъде, вървяха в една и съща посока, развяваха флагове и знамена с белия лъв, изправен върху червено поле. Кемлинци и другоземци, всички тичаха заедно и за разлика от друг път, никой не се опитваше да счупи нечия глава. Днес може би се бяха оказали от една и съща фракция.
Той се извърна ухилен от прозореца. След деня, в който се надяваше да види Егвийн и Перин да влизат живи и здрави, това беше най-желаният за него ден.
— Идваш ли? — отново подкани той приятеля си. Мат го изгледа ядно от леглото си.
— Ти първо разкарай оня тролок, дето толкова си се сприятелил с него.
— Кръв и пепел, Мат, той не е тролок. Ти просто си тъп и упорит. Колко пъти ще ми го изтъкваш? О, Светлина, не може да не си чувал за Огиер!
— Не бях чувал, че приличат на тролоци. — Мат заби лице във възглавницата си и се сви на кълбо.
— Тъп и упорит — промърмори Ранд. — Колко още смяташ да се криеш тук? Няма цял живот да ти мъкна яденето по това дълго стълбище. А не е лошо и да си вземеш една баня. — Мат се сви още повече, сякаш се мъчеше да се скрие. Ранд въздъхна и се отправи към вратата. — Последна възможност да тръгнеш с мен, Мат. Аз излизам.
Той притвори вратата бавно, надявайки се, че приятелят му ще си промени решението, но Мат не се и помръдна. Вратата щракна и се затвори.
В коридора Ранд се облегна на рамката на вратата. Господин Джил му беше казал, че на две пресечки по-нагоре живеела една старица, мама Гръб, която продавала билки и мехлеми, израждала деца, лекувала болни и предсказвала бъдещето. Описанието й донякъде напомняше за Премъдра. Всъщност Мат имаше нужда от Нинив или вероятно от Моарейн, но разполагаха само с мама Гръб. Довеждането й в „Кралски благослов“ обаче можеше да привлече нечие внимание, ако изобщо се съгласеше да дойде. Внимание към нея, както и към самия Мат.
Напоследък билкарите и знахарите не се радваха на добро име в Кемлин; хората приказваха лошо за всеки, който се занимаваше с някакъв вид лечителство или прорицателство. Всяка нощ без притеснение изписваха Драконовия зъб на вратите им, а понякога и денем, и хората лесно можеха да забравят кой им е лекувал треските и кой им е давал мехлеми при зъбобол, ако някой изревеше, че е видял Мраколюбец.
Не че Мат наистина изглеждаше болен. Изяждаше всичко, което Ранд му донасяше от кухнята — макар че отказваше да приеме каквото и да било от нечия друга ръка — и изобщо не се оплакваше от някакви болки или от треска. Просто отказваше да напусне стаята. Но Ранд се беше зарекъл да го изведе днес навън.
Той нагласи наметалото на рамото си и засука колана на меча така, че ножницата, увита в червения плат, да се прикрие още подобре.
Долу срещна господин Джил.
— Някой разпитва за вас из града — процеди ханджията, захапал запалената си лула. Ранд усети прилив на плаха надежда. — Разпитвал за вас и за ония ваши приятели, по име. За младежите де. Изглежда, най-много се интересувал от вас, тримата момци.