Докато тя си вършеше работата, Гавин му се усмихваше, сякаш и той очакваше Ранд да се дръпне и едва ли не да побегне.
— Тя непрекъснато намира безпризорни котки и птици с прекършени криле. Ти си първият човек, върху когото го прави. — Младежът се поколеба за миг и добави: — Не се обиждай. Не казвам, че си безпризорен. — Не беше извинение, а просто споделяне на факт.
— Не съм се обидил — отвърна вдървено Ранд. Но двойката се държеше с него, сякаш беше плашлив кон.
— Тя знае какво прави — продължи младежът. — Учили са я най-добрите учители. Така че не се бой. В добри ръце си.
Елейн притисна марлята на слепоочието му, след което измъкна от пояса си копринен шал в синьо, кремаво и златно. За всяко момиче в Емондово поле това щеше да представлява скъпоценна украса към празничните дрехи. Елейн започна грижливо да го увива около главата му, за да задържи марлята на място.
— Не може да използваш това — възрази той.
Тя невъзмутимо продължи да го превръзва.
— Казах ти да стоиш мирно.
Ранд погледна Към Гавин.
— Тя винаги ли очаква всички да правят това, което им каже?
На лицето на младежа за миг се изписа изненада, след което устата му се стисна насмешливо.
— В повечето случаи, да. И в повечето случаи те го правят.
— Дръж тук — нареди му Елейн. — Сложи си ръката тук, докато вържа… — Тя ахна, като видя издрасканите му ръце. — Това не си го направил, докато си падал. По-скоро докато си се катерил там, където никой не може да се изкатери. — След като затегна възела, тя обърна дланите му и промърмори, че й е останало много малко вода. От измиването драскотините му пламнаха, но докосването на пръстите й беше удивително нежно. — А сега стой мирро.
Мускалът с мехлема отново беше изваден. Тя намаза съвсем тънко драскотините и цялото й внимание очевидно беше погълнато от това да го направи така, че да не го заболи. По дланите му се разстла приятна хладина.
— В повечето случаи правят точно това, което им каже — продължи да му обяснява Гавин, ухилен свойски над главата на момичето. — Повечето хора. Не и мама, разбира се. Нито Елайда. Нито пък Лини, гледачката й. Не можеш да заповядваш на човек, който те е уличил, че си крал смокини, когато си била мъничка. Пък и не толкова мъничка. — Елейн вдигна глава, само колкото да го изгледа заканително. Той се изкашля и усмивката му изчезна, но все пак продължи: — Както и Гарет, разбира се. Никой не може да заповядва на Гарет.
— Дори и мама — каза Елейн, след което отново сведе глава към ръцете на Ранд. — Тя само дава предложения и той винаги прави това, което тя предлага, но никога не съм я чула да му заповяда нещо. — И тя поклати глава.
— Не разбирам защо това винаги те учудва — отвърна й Гавин. — Дори и ти не си позволяваш да наредиш нещо на Гарет. Той е служил на три кралици и е бил капитан-генерал и пръв принц-регент на още две. Според някои той в по-голяма степен е символ на Трона на Андор, отколкото кралицата.
— Мама би трябвало да се престраши и да се ожени за него — каза тя разсеяно. Вниманието й беше съсредоточено върху ръцете на Ранд. — Всъщност тя го иска — не може да го скрие от мен. А и този брак би решил толкова много проблеми…
Гавин поклати глава.
— Но първо един от тях трябва да се откаже от гордостта си. Мама не може, а Гарет няма да го направи.
— Ако тя му нареди…
— Той ще се подчини. Така смятам. Но тя няма да го направи. Знаеш, че няма.
Изведнъж двамата се извърнаха и погледнаха Ранд. Той имаше чувството, че бяха забравили за присъствието му.
— Коя… — наложи му се да спре, за да овлажни устните си. — Коя е майка ви?
Очите на Елейн се ококориха от изненада, но Гавин заговори с най-обикновен тон, от което думите му прозвучаха още по-зашеметяващо.
— Мургейз, по милостта на Светлината кралица на Андор, Закрилница на владенията и Защитница на народа, Върховен трон на дома Траканд.
— Кралицата — промълви Ранд, вцепенен от изненада. За миг си помисли, че главата му отново ще се завърти. „Не привличай ничие внимание! Ха! Обаче вземи, че падни в градината на кралицата и се остави в ръцете на самата щерка-наследница да се погрижи за раните ти като някоя знахарка.“ Дощя му се да се разсмее и разбра, че е на ръба на паниката.