— Той е мой гост, Галад, и аз гарантирам за него. Да не би да си се самоназначил за моя гувернантка, че да решаваш с кого мога да разговарям и кога?
Гласът й беше изпълнен с насмешка, но Галад не се трогна особено.
— Знаеш много добре, че не претендирам за правото да контролирам действията ти, Елейн, но този… този твой гост е съмнителен и ти го знаеш не по-зле от мен. Гавин, помогни ми да я убедя. Майка ни би…
— Достатъчно! — сряза го Елейн. — Прав си, че не можеш да контролираш моите действия, нито имаш право да ги оценяваш. Върви си. Веднага!
Галад погледна Гавин може би да поиска помощта му, после рязко се обърна и се отдалечи.
— Мразя го — въздъхна Елейн. — Толкова е зъл, и е изпълнен със завист.
— Прекаляваш, Елейн — каза Гавин. — Галад не познава значението на думата „завист“. Два пъти ми е спасявал живота, без въобще някой да разбере, че е вдигнал ръка да ме защити. Ако не беше го направил, сега той щеше да бъде твоят Пръв принц на меча вместо мен.
— Никога, Гавин. Бих предпочела всеки друг пред Галад. Всеки друг. Дори и най-долното конярче. — Внезапно тя се засмя и погледна закачливо брат си. — Казваш, че обичам да се разпореждам. Тогава ти заповядвам да не позволиш да те сполети нещастие. Заповядвам ти да бъдеш моят Пръв принц на меча, когато поема трона — Светлината дано се погрижи това да не бъде скоро — и да предвождаш армиите на Андор с чест, за каквато Галад не би могъл и да сънува.
— На вашите заповеди, милейди — отвърна й със смях Гавин и се поклони, пародирайки елегантния жест на Галад. Елейн се намръщи и погледна замислено Ранд.
— А сега трябва бързо да те измъкнем оттук.
— Галад винаги постъпва по най-правилния начин — обясни Гавин. — Дори когато не бива да го прави. В този случай, след като е намерил непознат човек в градините, правилната постъпка е да уведоми дворцовата стража. Което подозирам, че прави точно в този момент.
— Значи е време да се прехвърля през стената — каза Ранд. „Незабелязан, няма що! Да бях си сложил и знак на челото!“ Той се обърна към стената, но Елейн го хвана за ръката.
— Не мога да те пусна с тия ръце, толкова грижи ми създадоха! Има една малка вратичка от другия край на градината, обрасла е и никой освен мен не си спомня за нея…
Изведнъж се чу тропане на ботуши.
— Твърде късно — промърмори Гавин.
Елейн изръмжа люта ругатня и Ранд затвори очи. Беше я чул от устата на един от конярите в „Кралски благослов“ и тогава му се стори невероятно груба. Миг след това щерката-наследница отново изглеждаше хладнокръвна и самоуверена.
Гавин и Елейн изобщо не изглеждаха притеснени, но той не можеше да си наложи същото равнодушие и когато кралските стражи се появиха, замръзна на мястото си.
Елейн и Гавин скочиха с разперени ръце между него и стражите, за да го защитят. Той остана мирен, вдигнал ръце встрани, без дори да му хрумне да посегне към меча си.
Докато тропотът на ботушите все още изпълваше въздуха, един от войниците, със златен пискюл на рамото, показващ, че е началник на отделението, извика:
— Милейди, милорд, залегнете бързо!
— Как смеете да насочвате гола стомана срещу мен, Таланвор? — викна Елаин. — За това провинение Гарет Брин ще ви прати да чистите торта в конюшните редом с последния редник, и то ако имате късмет!
Войниците се спогледаха смутено и някои от тях неохотно свалиха опънатите си лъкове. Едва тогава Елейн отпусна ръце все едно че ги беше вдигнала просто защото така й харесваше. Гавин се поколеба, но последва примера й. Ранд можеше да преброи колко от лъковете не бяха снишени. Мускулите на стомаха му се стегнаха, сякаш можеха да спрат някоя стрела от двадесет крачки разстояние.
Мъжът с офицерския пискюл изглеждаше най-смутен от всички.
— Милейди, простете ми, но лорд Галадедрид ни съобщи, че някакъв мръсен селянин се е промъкнал в кралските градини въоръжен и заплашва милейди Елейн и милорд Гавин. — Очите му се приковаха в Ранд и гласът му стана по-твърд. — Ако милейди и милорд благоволят да отстъпят встрани, ще отведа този злодей в тъмницата. Бъркотията в града напоследък е много голяма.
— Много се съмнявам, че Галад ви е съобщил такова нещо — заяви Елейн. — Галад не лъже.