— Чак дотам? — промърмори веселчунът, който усилено триеше мустаци, докато ги слушаше. Ранд си помисли, че се мъчи да прикрие усмивката си, и забеляза, че Перин се мръщи.
— На лошо е, ако влезеш в планините — продължи Мат, сякаш търсеше оправдание за това, че не са се осмелили да пристъпят навътре в тях. — Това всички го знаят.
— Това са пълни глупости, Матрим Каутон — сряза го сърдито Егвийн. — Нинив казва… — Тя млъкна, бузите й порозовяха и девойката изгледа Том Мерилин не толкова приятелски, колкото преди. — Не е много хубаво да правите… Не е… — Лицето й поруменя и тя млъкна. Мат, комуто явно беше трудно да проумее какво става, само примигна.
— Права си, детето ми — промълви разкаяно веселчунът. — Покорно се извинявам. Поканен съм тук, за да ви забавлявам. Ох, този мой език, все ми създава неприятности.
— Може и да не сме пътували толкова, колкото вас — обади се спокойно Перин. — Но какво общо има всичко това с ръста на Ранд например?
— Просто така. Малко по-късно ще се оставя да се опитате да ме повдигнете от земята, но няма да можете и единия ми крак да отлепите. Нито ти, нито този твой приятел — Ранд ли беше? — нито който и да е друг мъж в селото. А? Какво ще кажете за това?
Перин се засмя презрително.
— Струва ми се, че мога да ви вдигна още сега. — Но когато пристъпи напред, Том Мерилин му даде знак да се дръпне.
— По-късно, момко, по-късно. Когато се събере народ да гледа. Един артист винаги има нужда от публика.
Междувременно, откакто веселчунът се беше появил от входа на хана, на Моравата се беше сбрала група зяпачи, млади мъже и жени, заедно с няколко хлапета, които надничаха онемели и с широко ококорени очи иззад по-възрастните. Всички сякаш очакваха от веселчуна някакви чудеса. Белокосият мъж ги изгледа преценяващо, сякаш ги броеше наум, след което поклати глава и въздъхна.
— Струва ми се, че ще трябва да ви покажа нещо. За да ви накарам да изтичате и разкажете на другите. А? Само да вкусите малко от онова, което ще можете да видите утре на Празника.
Той отстъпи крачка назад, после изведнъж подскочи във въздуха и започна да се премята на задни салта, докато не кацна с лице към тях върху каменната площадка пред странноприемницата. На всичко отгоре, още докато се приземяваше, в ръцете му ненадейно се появиха три топки — червена, бяла и черна, и затанцуваха във въздуха.
Зрителите ахнаха, къде от изненада, къде от възхита. Дори Ранд забрави доскорошното си раздразнение. Веселата му усмивка се стрелна към Егвийн и момичето му отговори със същото, след което и двамата зяпнаха с искрена радост веселчуна.
— Искате приказки? — заяви патетично Том Мерилин. — Приказките си чудесни щедро с вас ще споделя. Ще оживеят пред очите ви. — Нова, синя топка, появила се незнайно откъде, се присъедини към другите, после още една, зелена, и друга, жълта. — Приказки за битки величави и герои велики, сказания сладостни за слуха и на мъже, и на момчета. За жени и момички — целия Аптаригински цикъл. Сказания древни за Артур Пейендраг Танриал, Артур Ястребовото крило, Артур Върховния крал, що нявга царувал над земите от Айилската пустиня до Аритския океан, че и отвъд. Разкази чудни за народи странни и още по-странни земи, за Зеления човек, за Стражници и за тролоци, за Огиер и Айил. „Хилядата приказки на Анла, Великия съветник.“ „Джаем, убиецът на Гиганта.“ „Как Суза укроти Джейин Бродяжника.“ „Мара и тримата глупави крале.“
— Разкажи ни за Лен — извика Егвийн. — Как полетял до луната в корема на огнен орел. Разкажи ни и за дъщеря му Саля, скитащата сред звездите.
Ранд я изгледа под око, но тя сякаш бе погълната от веселчуна. Никога досега не беше показвала, че й харесват разкази за приключения и дълги пътешествия. Нейните любими приказки бяха смешните, за жени, които надхитрят мъже, смятани за по-умни от всички на света. Беше сигурен, че сега искаше да чуе приказки за Лен и Саля само за да му се подиграе. Разбира се, Егвийн трябваше да си дава сметка, че външният свят не е за хората от Две реки. Да слушаш разкази за легендарни приключения, дори да си ги мечтаеш, беше едно. Но да се озовеш на живо сред тях сигурно беше нещо съвсем различно.
— Стари истории са тия — отвърна Том Мерилин и изведнъж започна да подхвърля три от разноцветните топки само с едната си ръка. — Истории от Века преди Приказния век, казват някои. Може би дори още по-стари. Но аз, забележете, зная всички истории, за Векове, които са били и които ще бъдат. Векове, когато хората властвали над небесата и звездите, и векове, когато човекът скитал редом до зверовете, като техен брат. Векове на чудеса и векове на ужаси. Векове, завършили с огън, завалял от небесата, и Векове, засипани със сняг и лед, покрили цялата земя. Знам всички истории и всички истории ще ви разкажа. Приказки за Моск Гиганта с неговото Огнено копие, що достигало до всяка точка по света, и за неговите войни с Алзбет, Кралицата на Всичко. Приказки за Матерез Лечителката, Майката на чудодейната Инд.