Всички останаха в тази поза замръзнали, сякаш очакваха да настъпи пролетното размразяване. Той самият не разбираше какво точно чакат, но използва тази възможност, за да огледа помещението. Таланвор се навъси още повече, но Ранд не му обърна внимание.
Вдясно от кралицата, която седеше на позлатен трон, стоеше набит мъж с грубовато лице, гологлав, в червена униформа на крал ската гвардия, с четири златни пискюла на рамото на плаща и широки златни ивици по бялото на ръкавиците. Косата на слепоочията му беше побеляла, но той изглеждаше силен и непоклатим като скала. Това трябваше да е капитан-генерал Гарет Брин. Отляво, малко зад трона, на ниско столче седеше жена, облечена в тъмнозелена коприна, и плетеше нещо от кълбо тъмна, почти черна вълна. Отначало плетенето накара Ранд да си помисли, че е старица, но когато я погледна повторно, реши, че е невъзможно да определи възрастта й. Млада ли беше, или стара, не можеше да се разбере. Вниманието й изглеждаше напълно погълнато от куките и преждата, сякаш до нея, само на ръка разстояние, не седеше самата кралица. Изглеждаше обаятелна жена, изключително спокойна, и все пак в тази нейна съсредоточеност се долавяше нещо ужасяващо. В помещението не се чуваше никакъв звук освен потракването на нейните куки.
Ранд се мъчеше да обхване с погледа си всичко, но очите му все се връщаха към жената с венче от изкусно сплетени рози на челото. Розата — корона на Андор. Върху копринената й рокля на червени и бели ивици лежеше дълъг червен шарф, по който маршируваше Белият лъв на Андор, а когато лявата й длан докосна ръката на капитан-генерала, проблесна пръстен с формата на Великата змия, захапала опашката си. Но не разкошното й облекло, нито накита, нито дори короната привличаха отново и неотвратимо очите на Ранд: самата жена беше тази, от която не можеше да ги откъсне.
Мургейз имаше хубостта на дъщеря си, узряла и омекотена от възрастта. Лицето и фигурата й, самото й присъствие изпълваше залата като светлина, засенчваща другите двама край нея. Ако тази жена беше вдовица в Емондово поле, пред прага на портата й щеше да се вие дълга опашка от ухажори, дори да беше лоша готвачка и най-ленивата стопанка в Две реки. Той забеляза, че го гледа изпитателно, и моментално сведе глава, уплашен да не прочете мислите му. „О, Светлина, как можеш да си представяш кралицата като селска жена! Глупак такъв!“
— Можете да се изправите — промълви Мургейз със звучен и топъл глас, стократно надвишаващ увереността на Елейн, че околните трябва да й се покоряват.
Ранд се изправи заедно с останалите.
— Майко… — почна Елейн, но Мургейз я прекъсна.
— Изглежда, си се катерила по дървета, дъще. — Елейн отчопли парче кора, закачило се на роклята й, и след като не намери къде да го остави, го стисна в ръката си. — Всъщност — продължи спокойно Мургейз — склонна съм да допусна, че пряко моята повеля все пак си успяла да погледнеш този Логаин. Гавин, имах по-добро мнение за теб. Ти трябва да се научиш не само да се подчиняваш на сестра си, но същевременно да уравновесяваш нейните действия, за да я предпазиш от нещастие. — Очите на кралицата се стрелнаха към набития мъж вдясно от нея, но Брин остана невъзмутим, сякаш не беше забелязал нищо, макар Ранд да беше убеден, че очите му забелязват всичко. — Това, Гавин, е в не по-малка степен задължение на Първия принц, отколкото да предвожда войските на Андор. Може би, ако бъдеш натоварен повече с обучение, ще ти остава по-малко време да позволяващ на сестра си да те въвлича в неприятности. Ще помоля капитан-генерала да не ти липсват занимания, докато пътувате на север.
Гавин помръдна, сякаш се канеше да възрази, но вместо това се поклони примирено.
— На вашите заповеди, майко.
Елейн направи отегчена гримаса.
— Майко, Гавин не може да ме предпази от неприятности, ако не е с мен. Тъкмо по тази причина той напусна покоите си. Няма нищо опасно в това човек да погледне Логаин. Почти всички хора в града го видяха от много по-отблизо, отколкото ние.
— Не всеки в града е щерка-наследница. — Гласът на кралицата стана рязък. — Видях го този Логаин отблизо, дъще, и той е опасен. Макар и в клетка и въпреки Айез Седай, които го пазят неотклонно, той все пак е опасен като вълк. Бих предпочела изобщо да не беше се появявал край Кемлин.