— С него ще се оправят в Тар Валон — проговори жената на ниското столче, без да вдига очи от плетивото си. — Важното е хората да видят, че Светлината още веднъж е надвила Мрака. И да разберат, че ти си част от тази победа, Мургейз.
Мургейз махна с ръка.
— И все пак бих предпочела да не беше се мяркал край Кемлин.
— Майко — обади се Елейн. — Искам да бъда твоя покорна дъщеря. Наистина.
— Нима? — попита Мургейз с престорена изненада и се разсмя. — Да, ти действително се стараеш да бъдеш послушна дъщеря. Но непрекъснато изпитваш границите на търпението ми. Какво пък, и аз се държах по същия начин с моята майка. Този дух ще ти бъде от голяма полза, когато един ден наследиш трона, но ти все още не си кралица, чедо мое. Днес ти не ми се подчини и пряко волята ми видя Логаин. Задоволи се с това. По време на пътуването ви на север няма да ти се позволи да се приближиш на повече от сто крачки от него, нито на Гавин. Да не знаех колко трудни ще са уроците ти в Тар Валон, щях да изпратя с теб Лини, за да се погрижи да се покоряваш. Тя поне, изглежда, може да те накара да правиш това, което трябва.
Елейн склони нацупено глава.
Жената зад трона съсредоточено броеше бримките на плетивото си.
— След седмица — промълви тя неочаквано — ще искаш да се върнеш при майка си. След месец ще ти се доще да избягаш с Пътуващия народ. Но сестрите ми ще те пазат далеч от неверника. Това нещо не е за теб, все още не е. — Тя рязко се извърна на столчето си и изгледа напрегнато Елейн, и учтивата й кротост изчезна, сякаш никога не беше я имало. — Имаш го в себе си: да станеш най-великата кралица, която Андор е виждал, която някоя земя изобщо е виждала от повече от хиляда години. Тъкмо затова ние ще те оформим, ако имаш силата за това.
Ранд я загледа втренчено. Това трябваше да е Елайда. Изведнъж се зарадва, че не беше потърсил помощта й, независимо от коя Аджа беше. Твърдостта, която се излъчваше от нея, изглеждаше далеч по-непреклонна от тази на Моарейн. Понякога си беше мислил за Моарейн като за стомана, увита в кадифе. При Елайда кадифето изглеждаше пълна илюзия.
— Стига, Елайда — прекъсна я Мургейз намръщено. — Всичко това тя го е чувала предостатъчно. Колелото тъче така, както то самото пожелае. — За миг тя замълча, вгледана в дъщеря си. — Сега да обсъдим и проблема с този млад мъж. — Тя посочи Ранд, без да сваля очи от лицето на Елейн. — Как и защо е дошъл тук и защо ти си заявила, че е твой гост — пред него самия и пред твоя брат.
— Разрешавате ли да говоря, майко? — След като Мургейз кимна, Елейн описа накратко събитието, от мига, в който за пръв път била забелязала Ранд на стената. Той очакваше да завърши, обявявайки постъпката му за невинна, но вместо това тя каза: — Майко, ти често си ми казвала, че трябва да познавам нашите поданици, от най-издигнатия до най-низшия, но колкото пъти се срещна с някой от тях, той се оказва обкръжен от поне дузина мъже от кралската свита. Как мога да опозная и разбера истински нещата при тези обстоятелства? Докато говорих с този млад човек, аз научих повече за хората от Две реки, що за народ са, отколкото бих могла да науча от книгите. Не е без значение това, че е дошъл толкова отдалече и е предпочел червения цвят, след като повечето новодошли в града носят бяло от страх. Майко, моля ви да не съдите лошо един наш верен поданик, и то такъв, който ме е научил много за хората, над които властвате.
— Верен поданик от Две реки — въздъхна Мургейз. — Чедо мое, трябвало е да обръщаш повече внимание на книгите. Две реки не са виждали събирач на данъци от шест поколения, а кралски гвардейци — от седем. Смея да твърдя, че те едва ли изобщо помнят, че са част от владенията ни. — Ранд сви неловко рамене, спомняйки си колко се беше изненадал, когато му казаха, че Две реки е част от владенията на Андор. Кралицата забеляза това и тъжно се усмихна на дъщеря си: — Видя ли, чедо мое?
Ранд забеляза, че Елайда е оставила плетивото и го проучва с поглед. Жената се надигна от столчето си, бавно слезе от платформата и пристъпи към него.
— От Две реки значи? — каза тя. Пресегна се към главата му, но той рязко се дръпна и ръката й увисна. — С тази червена коса и сиви очи? Хората в Две реки са тъмнокоси и чернооки и много рядко имат такъв ръст. — Ръката й се пресегна да вдигне ръкава на сетрето му, под който се показа светлата му кожа, до която слънцето все още не беше се докосвало. — Нито пък такава кожа.