Голямо усилие му костваше да не стисне юмруци.
— Роден съм в Емондово поле — каза той вдървено. — Майка ми е пришълка, от нея са ми очите. Баща ми е Трам ал-Тор, овчар и земеделец, като мен.
Елайда бавно кимна, без да сваля очи от лицето му. Когато очите им се срещнаха, в стомаха му се надигна киселина. Тя усети упорството в погледа му и без да сваля очите си от неговите, отново се пресегна бавно към него. Този път той реши да не се дърпа.
Но този път ръката й докосна меча, а не него. Обгърна горната част на дръжката му. Пръстите й се впиха в нея и очите й се разшириха от изненада.
— Пастир от Две реки — промълви тя тихо, но шепотът й целеше да бъде чут в цялата зала. — С меч със знак на чаплата.
Тези няколко думи подействаха на всички присъстващи в залата по такъв начин, все едно беше споменала името на Тъмния. Зад Ранд се чу изсъскване на метал, отрит в кожа, по мраморните плочи изскърцаха нечии ботуши. С периферното си зрение младежът забеляза как Таланвор и още един от стражите се отдръпват от него, за да си осигурят пространство, стиснали мечовете си, готови да ги извадят, и ако се съдеше по лицата им — готови да загинат. С две бързи стъпки Гарет Брин се озова пред платформата, между Ранд и кралицата. Дори Гавин се озова едни гърди пред Елейн, с разтревожен поглед и стиснал дръжката на камата си. Самата Елейн го гледаше така, сякаш го виждаше за пръв път. Изразът на Мургейз не се промени, но тя стисна с ръце позлатените облегалки на трона си.
Единствена Елайда реагира по-спокойно и от кралицата. Айез Седай не показа с нищо, че е казала нещо необичайно. Тя отдръпна ръката си от меча му, при което стражите се напрегнаха още повече. Очите й останаха приковани в неговите, спокойни и преценяващи.
— Разбира се — произнесе с равен тон Мургейз, — той е твърде млад, за да си е спечелил сам оръжието със знака на чаплата. Едва ли е по-голям от Гавин.
— То му принадлежи — намеси се Гарет Брин.
Кралицата го погледна изненадана.
— Как е възможно това?
— Не знам, Мургейз — отвърна бавно Брин. — Той наистина е твърде млад, но въпреки това оръжието му принадлежи, както и той на него. Виж му само очите, виж му стойката, как му подхожда този меч, и той на него. Твърде млад е наистина, но мечът е негов.
След като капитан-генералът замълча, Елайда попита:
— Как си се сдобил с това оръжие, Ранд ал-Тор от Две реки?
Произнесе го така, сякаш се съмняваше в името му не по-малко, отколкото в произхода му.
— Даде ми го баща ми — отвърна Ранд. — Беше негов. Реши, че щом тръгвам по широкия свят, имам нужда от меч.
— Виж ти. Още един пастир от Две реки с меч със знака на чаплата. — От усмивката на Елайда устните му пресъхнаха. — Кога пристигна в Кемлин?
Вече му беше дошло до гуша да казва истината на тази жена. Тя го плашеше не по-малко от някой Мраколюбец. Време беше отново да започне да се крие.
— Днес — отвърна той. — Тази сутрин.
— Тъкмо навреме — промърмори тя. — И къде си отседнал? Само не ми отговаряй, че не си намерил къде да отседнеш. Изглеждаш малко дрипав, но си имал възможност да се поосвежиш. Къде?
— „Короната и лъва“. — Спомни си, че бяха минали покрай „Короната и лъва“, докато търсеха „Кралски благослов“. Този хан се намираше от другата страна на Новия град спрямо хана на господин Джил. — Там си наех легло. На тавана. — Имаше натрапчивото чувство, че тя усеща, че я лъже, но тя само кимна.
— Що за случайност? — каза тя. — Тъкмо днес и неверникът беше доведен в Кемлин. След два дни ще го отведат към Тар Валон и с него ще тръгне щерката-наследница, за да бъде обучена. И точно в този промеждутък един млад мъж се появява в градините на двореца и твърди, че е верен поданик от Две реки…
— Аз наистина съм от Две реки. — Всички гледаха в него, въпреки че не го слушаха. Всички освен Таланвор и стражите, които не мигаха и следяха всяко негово движение.
— …с някаква версия, предназначена да подлъже Елейн, и с меч със знака на чаплата. Няма нито еполет, нито кокарда, с която да покаже своята привързаност, само един парцал, за да прикрие грижливо чаплата от зорки очи. Нима всичко това е случайност, Мургейз?
Кралицата даде знак на капитан-генерала да се отдръпне и след като той се подчини, изгледа Ранд с неприкрита тревога. Но заговори не на него, а на Елайда.
— Ти как ще го назовеш? Мраколюбец ли е? Или някой от следовниците на Логаин?
— Тъмния се е размърдал в Шайол Гул — отвърна Айез Седай. — Сянката е полегнала върху Шарката и бъдещето се крепи на върха на иглата. Този младеж е опасен.