Внезапно Елейн пристъпи напред и се хвърли на колене пред трона.
— Майко, моля ви да не му причинявате зло. Той щеше да напусне незабавно, ако не бях го спряла. Искаше да се махне. Аз го накарах да остане. Не мога да повярвам, че е Мраколюбец.
Мургейз прекъсна дъщеря си с успокояващ жест, но очите й останаха приковани в Ранд.
— Прорицание ли е това, Елайда? Шарката ли разчиташ? Казваш, че понякога те спохожда, когато най-малко го очакваш, и те напуска също така неочаквано, както е дошло? Ако това е прорицание, Елайда, повелявам ти да ни изкажеш истината ясно, без обичайния си навик да я загръщаш в толкова много мистика, че никой да не може да разбере дали казваш да, или не. Говори. Какво виждаш?
— Това предричам — заговори Елайда — и се кълна в Светлината, че по-ясно не мога да го изкажа. От този ден Андор тръгва към болка и разделение. Сянката още има да се смрачава до най-черното си и не мога да видя дали Светлината ще се върне отново. Където светът е изплакал една сълза, ще изплаче хиляда. Това предричам.
Покров тишина надвисна над стаята, разкъсан само от въздишката, отронена от Мургейз.
Елайда продължи да се взира в очите на Ранд. Заговори отново, едва мърдайки устни, и Ранд, на по-малко от ръка разстояние от нея, едва я чуваше.
— И това още предричам. Болка и разделение ще споходят целия свят и този човек стои в самата им сърцевина. Покорявам се на кралицата — прошепна тя — и го произнасям ясно.
На Ранд му се струваше, че краката му са се вкоренили в мраморния под. Хладът и твърдостта на камъка пронизаха краката му и по гръбнака му се плъзна мразовита вълна. Едва ли някой друг го беше чул. Но тя продължаваше да се взира в него и той го чу.
— Аз съм пастир — произнесе той така, че да го чуе цялата зала. — От Две реки. Овчар съм.
— Колелото тъче така, както то самото пожелае — промълви Елайда и младежът не можа да прецени дали този път в думите й се съдържа подигравка, или не.
— Лорд Гарет — каза Мургейз, — имам нужда от съвета на своя капитан-генерал.
Набитият мъж поклати глава.
— Елайда Седай твърди, че момъкът е опасен, кралице, и ако тя можеше да ни каже нещо повече, аз бих извикал палача. Но всичко, което казва тя, всеки може да го види със собствените си очи. Няма и един фермер в околностите, който не би казал, че нещата отиват на зле, без никакво прорицание. Аз лично съм убеден, че момчето е попаднало тук по чиста случайност, макар тя да е неприятна за него. За всеки случай, аз бих казал да го затворим в килия, докато лейди Елейн и лорд Гавин не заминат живи и здрави, а после да го освободим. Освен ако Айез Седай няма още някое прорицание, свързано с него.
— Казах всичко, което разчетох в Шарката, капитан-генерале — каза Елайда и хвърли жестока усмивка към Ранд, усмивка, която едва докосна устните й, сякаш изпълнена с насмешка за това, че не можеше да я уличи, че е излъгала, и добави: — Няколко седмици затвор няма да му навредят, а и могат да ми дадат възможност да науча нещо повече. — Гладът, изпълнил очите й, го накара да усети още по-вледеняващ хлад. — Може да ме споходи ново прорицание.
За миг Мургейз остана замислена, подпряла с юмрук брадичката си, с лакът върху облегалката на трона. Ранд сигурно щеше да се помръдне пред навъсения й поглед, ако можеше да си го позволи, но смразяващите очд на Елайда го бяха приковали на място.
— Подозрителността се е просмукала в Кемлин, а може би и в цял Андор. Страх и черна подозрителност. Жените непрестанно изобличават съседите си като Мраколюбци. Мъжете драскат Драконовия зъб по вратите на хора, с които се познават от години. Аз няма да се превърна в част от това.
— Мургейз… — понечи да възрази Елайда, но кралицата я прекъсна.
— Аз няма да стана част от това. Когато поех трона, се заклех, че ще въздавам справедливост на всички свои поданици, и на знатните, и на простолюдието, и ще спазя клетвата си дори да остана последният човек в Андор, който не е забравил значението на думата справедливост. Ранд ал-Тор, заклеваш ли се в Светлината, че твоят баща, пастир от Две реки, ти е дал този меч със знака на чаплата?
— Заклевам се. — Спомняйки си внезапно с кого говори, той припряно добави: — Заклевам се, моя кралице. — Лорд Гарет повдигна изненадан тежката си вежда, но Мургейз не реагира.
— И си се изкачил по стената на градината само за да видиш Лъжедракона?