— Ти за мене не се грижи, момко. Кралската гвардия все още поддържа закона, нищо че са оставили тия предатели да щъкат наоколо и да ми размахват бялото си. Колкото за през нощта… е, Ламгвин и неговите хора ще спят по-малко, но тежко му и горко на онзи, дето ще се опита да ми надраска Драконовия зъб на вратата.
До тях се появи Джилда и чинно се поклони на господин Джил.
— Господине… пристигнала е една дама. В кухнята! — Изглеждаше направо скандализирана от съчетанието. — Разпитва за господин Ранд, господине, както и за господин Мат, по име.
Ранд погледна озадачен ханджията.
— Момко — отрони най-сетне ханджията. — Ако наистина си успял да докараш лейди Елейн в хана ми, май всички ще свършим под брадвата на палача. — Джилда изписка при споменаването на щерката-наследница и зяпна Ранд с ококорени очи. — Я се пръждосвай, момиче! — скастри я ханджията. — И да си мълчиш за това, което чу. Не е работа на никого. — Джилда заклати енергично глава и се забърза по коридора, мятайки любопитни погледи през рамо към Ранд. — Само след пет минути — въздъхна господин Джил — ще е казала на другите жени, че си предрешен принц. Докато се стъмни, целият Нов град ще е научил.
— Господин Джил — промълви Ранд, — аз изобщо не съм споменавал на Елейн за Мат. Не може да е… — Изведнъж на лицето му грейна широка усмивка и той се затече към кухнята.
— Чакай! — извика след него ханджията. — Чакай първо да разберем. Стой, глупако!
Ранд отвори широко вратата към кухнята и ги видя. Моарейн извърна студените си очи към него, без изобщо да показва някаква изненада. Нинив и Егвийн, както и щръкналият зад гърбовете им Перин, се затичаха със смях да го прегърнат и го затупаха по раменете, сякаш искаха да се уверят, че е от плът и кръв. На вратата към конюшнята стоеше Лан, стъпил с един крак на прага, раздвоил вниманието си между кухнята и двора отзад.
Ранд се опита да прегърне двете жени и да се ръкува с Перин едновременно, ръцете им се оплетоха сред смях, а положението стана още по-сложно от опитите на Нинив да опипа лицето му, за да се увери, че няма треска. Всички изглеждаха доста изпатили — лицето на Перин беше покрито с отоци и той гледаше някак надолу, нещо съвсем необичайно за него — но тъй или иначе, всички бяха живи и здрави, и отново заедно. Гърлото му така се беше стегнало, че едва успя да проговори:
— Страхувах се, че никога повече няма да ви видя — отрони най-сетне той. — Страхувах се, че всички сте…
— А аз знаех, че си жив — промълви Егвийн, склонила глава на гърдите му. — През цялото време го знаех. През цялото време.
— А аз не — каза Нинив. Гласът й прозвуча рязко, но после отново се смекчи и тя го погледна усмихната. — Добре изглеждаш, Ранд. Е, в никакъв случай не си се прехранил, но изглеждаш добре, слава на Светлината.
— Е — намеси се зад него господин Джил. — Доколкото разбирам, все пак познаваш тези хора. Това ли са приятелите, които търсехте?
Ранд кимна.
— Да, приятелите ни. — И той започна да ги представя един на друг. Все пак прозвуча необичайно, че спомена истинските имена на Лан и Моарейн. Двамата го изгледаха сурово.
Ханджията поздрави всички с щедра усмивка, но особено беше впечатлен от запознаването си със Стражника, да не говорим за Моарейн. Срещу нея той откровено зяпна. Едно беше да чуе, че Айез Седай е помагала на момчетата, а съвсем друго — да я види в собствената си кухня — и й се поклони ниско.
— Добре сте дошла в „Кралски благослов“, Айез Седай, като моя гостенка. Макар, предполагам, ще предпочетете да отседнете в двореца при Елайда Седай и с останалите Айез Седай, които дойдоха с Лъжедракона.
Той отново се поклони и погледна разтревожен към Ранд. Не можеше да бъде обвинен, че говори лоши неща за Айез Седай, но виж, да остане една от тях под покрива му, беше друга работа.
Ранд му кимна окуражително, мъчейки се да му подскаже без думи, че всичко е наред. Моарейн не беше като Елайда, зад всеки поглед и зад всяка дума на която се криеше заплаха. „Сигурен ли си? Дори и сега, наистина ли си сигурен?“
— Смятам, че ще остана тук — отвърна Моарейн. — За краткото време, в което ще пребивавам в Кемлин. Позволете да ви заплатя.
Една пъстра котарана влетя от коридора и се отри в глезените на господин Джил. Веднага след появата й друга, сива, изскочи изпод масата, изви гръб и изсъска. Шарената се сви и измяука заплашително, при което сивата се шмугна покрай Лан и избяга в двора.