— Имаше Мраколюбци — каза Ранд. — И то неведнъж, но все им се измъквахме. И един Чезнещ също, в нощта преди да стигнем до Кемлин, но той така и не ни видя. — Младежът се окашля. — Тук се ширят слухове за странни неща в нощта, извън града. Може да са тролоци.
— Разбира се, че са тролоци, овчарю — обади се кисело Лан. — А където има тролоци, има и Чезнещи. — Жилите на ръката му бяха изпъкнали от усилието да задържи китката на Мат, но в гласа му нямаше напрежение. — Бяха се опитали да прикрият следите си, но ги усетих, че са минавали преди два дни. Чух също някои фермери и селяни да мърморят за разни неща, които бродели в тъмното. Мърдраал бяха успели някак да нападнат Две реки незабелязано, но с всеки ден те се приближават все по-близо до тия, които могат да изпратят срещу тях войска да ги избие. Но те няма да се спрат дотук, овчарю.
— Но нали сме в Кемлин? — намеси се Егвийн. — Те не могат да се доберат до нас, докато…
— Не могат ли? — прекъсна я Стражникът. — Чезнещите струпват силите си в околностите на града. Знаците съвсем ясно го показват, стига човек да знае какво да търси. Навън вече има повече тролоци, отколкото са им нужни само за да следят изходите от града. Поне десет юмрука. За това нещо може да има само една причина: когато Чезнещите решат, че броят им е достатъчен, ще нахлуят тук, за да ви хванат. Това може да ги принуди да изтеглят половината си войски от юга, но има ясни признаци, че са готови да поемат този риск. Вие тримата им се измъквате прекалено дълго време. Изглежда, че сте на път да докарате нова тролокска война на Кемлин, овчарю.
Егвийн плахо изстена, а Перин поклати рошавата си глава, сякаш искаше да го отрече. Ранд усети, че му прилошава, като си представи ордите на тролоците, маршируващи по улиците на Кемлин. И всички тези хора тук, хванали се едни други за гърлата, без да подозират истинската опасност, дебнеща ги извън стените на града. Какво ще правят, когато изведнъж тролоците и Чезнещите започнат да ги избиват? Представи си пламналите кули, облизаните от пламъци куполи, върлуващите по улиците тролоци. Самият дворец в пламъци. Елейн и Гавин, и самата Мургейз… мъртви.
— Все още не — обади се разсеяно Моарейн. Очите й все така бяха впити в Мат. — Ако намерим някакъв изход от Кемлин, Получовеците повече няма да се интересуват от това място. Ако. Толкова много „ако“.
— По-добре всички да бяхме загинали — изведнъж продума Перин и Ранд подскочи при това странно ехо на собствената си мисъл. Перин продължаваше да се взира упорито в пода — по-скоро го гледаше гневно — и гласът му беше изпълнен с горчивина. — Където и да отидем, носим след себе си само болка и страдания. За всички щеше да е по-добре, ако бяхме загинали.
Нинив се извърна към него с лице, отчасти обладано от гняв, отчасти — от тревога и страх, но Моарейн я изпревари.
— Какво смяташ, че ще спечелиш за себе си и за всички други, ако умреш? — попита Айез Седай. Гласът й беше спокоен, но рязък. — Ако Властелинът на гроба е получил толкова много свобода, че да може да се докосва до Шарката, както се опасявам, сега той може да се добере до вас мъртви много по-лесно, отколкото живи. Мъртви не можете да помогнете никому — нито на хората, които са ви помогнали, нито на своите приятели и близки в Две реки. Сянката пада над света и никой от вас не може да я спре мъртъв.
Перин вдигна гдава да я погледне и Ранд се стресна. Ирисите на приятеля му бяха станали жълти. Заедно с къдравата му коса и този напрегнат поглед в него имаше нещо… Ранд не можеше да го обхване добре с ума си, за да го определи.
Перин заговори тихо, което придаде на думите му повече тежест, отколкото ако ги беше изкрещял:
— Но не можем да я спрем и живи, нали?
— Ще имаме време да поспорим за това друг път — отвърна Моарейн. — Сега вашият приятел има нужда от мен. — Тя се отдръпна, за да могат всички да видят Мат добре. Очите му не се извръщаха от нея, изпълнени с гняв, не беше се помръднал, нито беше сменил позата си върху леглото. По лицето му се стичаше пот, а обезкръвените му устни се бяха отворили широко, оголвайки зъбите му. Всичките му сили сякаш се бяха излели в ръката, която безсилно напираше да порази Моарейн с камата, стисната в юмрука на невъзмутимия Стражник. — Или забравихте?