— Порталите към Пътищата на практика не могат да бъдат унищожени — промълви Моарейн. — Както и самото човечество, в голяма степен. Все още има хора край Фал Дара, макар и не във великия град, построен от Огиер, и тамошният Портал все още си стои.
— Но как са ги направили? — попита Егвийн. Озадаченият й поглед обхвана едновременно Моарейн и Лоиал. — Онези Айез Седай, мъжете. Щом не са могли да използват Единствената сила в стеддинг, как са могли да направят Пътищата? Изобщо използвали ли са Силата? Тяхната част от Верния извор е била покварена. И сега е покварена. Но аз все още не знам много за нещата, които Айез Седай могат да прават. Може би въпросът ми е глупав.
— Всеки стеддинг има пътен Портал на границата си, но отвън — обясни Лоиал. — Въпросът ти не е глупав. Ти се добра до същината защо не смеем да пътуваме по Пътищата. Нито един Огиер не е използвал Пътищата, откакто аз съм жив, а и от по-рано. Според едикта на Стареите никой няма право да го прави — нито човек, нито Огиер. Пътищата са били направени от хора, владеещи Силата, омърсена от Тъмния. Преди около хиляда години, по време на събитията, които вие, човеците, наричате Стогодишната война, Пътищата започнали да се променят. В началото това ставало толкова бавно, че никой не го забелязвал, но започнали да стават влажни и сумрачни. Мрак паднал над мостовете. Някои от тези, които влизали вътре, така и не излизали. Други пътешественици разказвали как нещо ги следяло в тъмнината. Броят на тези, които изчезвали, нараствал, а някои от успелите да се завърнат били полудели и говорели несвързано за някакъв си Мачин Шин, Черния вятър. Лечителките Айез Седай успявали да изцерят някои от тях, но дори и след помощта на Айез Седай те вече не били същите. И нищо не си спомняли за онова, което ги било сполетяло. Изглеждало, сякаш мракът се е просмукал в костите им. Изобщо не се смеели и се бояли от песента на вятъра.
За миг в стаята се възцари тишина. После Нинив избухна гневно:
— И ти очакваш да те последваме в това нещо? Да не си полудяла!
— А ти какво би избрала? — попита я спокойно Моарейн. — Белите плащове в Кемлин или тролоците извън стените му? И не забравяй, че моето присъствие все пак осигурява известна защита срещу делата на Тъмния.
Нинив въздъхна ядосано и се отпусна в стола си.
— Но вие все пак не ми обяснихте защо трябва да нарушавам едикта на Стареите — каза Лоиал. — А и аз нямам никакво желание да влизам в Пътищата. Колкото и да са кални и прашни, шосетата, направени от хората, ми служат достатъчно добре, откакто напуснах стеддинг Шангтай.
— Човечеството и Огиер, всичко живо на този свят, вече е във война с Тъмния — отвърна Моарейн. — По-голямата част от света все още дори не подозира това, а повечето от малцината, които го знаят, участват в дребни стълкновения, въобразявайки си, че това са решителни сражения. Докато светът отказва да го повярва, Тъмния може да се окаже на косъм от победата. В Окото на света се съдържа достатъчно мощ, за да му помогне да разруши затвора си. Ако Тъмния е намерил някакъв начин да склони Окото на света да му служи…
Ранд съжали, че лампите в стаята не са запалени. Вечерният здрач се епускаше над Кемлин и огънят в камината не даваше достатъчно светлина. Не искаше да вижда сенки в стаята.