— Това е само един тесен проход между сградите — поясни ханджията. — Но никой не знае, че оттук има изход. И никой няма да ви види, че излизате.
Айез Седай кимна.
— Запомни, добри ни стопанино, ако се страхуваш, че ще си имаш някакви неприятности, напиши до Шериам Седай, от Синята Аджа, в Тар Валон, и тя ще ти помогне. Опасявам се, че аз и сестрите ми вече сме твърде много задължени на всички добри хора. които ми помогнаха.
Господин Джил се засмя. Ако се съдеше по смеха му, нямаше вид на притеснен човек.
— Оставете, Айез Седай, вие вече ми осигурихте единствения хан без плъхове в цял Кемлин. За какво повече мога да ви помоля? Само това ще удвои клиентелата ми. — Усмивката му се стопи и той отново стана сериозен. — Каквото и да сте намислили, кралицата държи на Тар Валон, а аз си държа на кралицата, така че ви желая успех. Светлината да ви освети дано, Айез Седай. Светлината да освети всички ви.
— Светлината да освети и теб, господин Джил — отвърна Моарейн и почтително сведе глава. — Но ако искаме Светлината да огрява всички ни, трябва да побързаме. — Тя енергично се обърна към Лоиал. — Готов ли си?
Огиерът погледна предпазливо зъбите на коня си и хвана юздите му. Опитвайки се да държи голямата му муцуна по-далече от ръката си, той поведе животното през зейналия в стената отвор. Рами подскачаше от крак на крак, нетърпелив да я затвори отново зад тях. За миг Лоиал се спря и вдигна глава, сякаш долавяйки някакъв полъх с бузите си.
— Насам — каза той и зави по тясната алея.
Моарейн тръгна първа, след нея Ранд и Мат. На Ранд се падаше пръв да води товарния кон. Нинив и Егвийн оформиха средата на колоната, с Перин зад тях и Лан в ариергарда. Скритата врата припряно се плъзна и се затвори веднага щом Мандарб стъпи навън. Прищракването на резетата, които отрязаха пътя им назад, прозвуча неестествено силно в ушите на Ранд.
Проходът, както го беше нарекъл господин Джил, наистина се оказа тесен и дори по-тъмен от задния двор, доколкото това изобщо беше възможно. От двете им страни стърчаха високи стени от тухла и дърво и само тясна ивица черно небе се виждаше над главите им. Големите плетени кошници, привързани на гърба на товарния кон, дращеха по стените от двете страни. Дисагите бяха натъпкани с провизии за из пътя, по-голямата част от които се състоеше от грънци, пълни с мазнина. На гърба на коня бяха привързани два пръта с по един фенер в края. В Пътищата, беше им казал Лоиал, било по-тъмно, отколкото и в най-тъмната нощ.
Мазнината във фенерите се плискаше и от време на време те се чукваха един в друг и издаваха тънък звук. Не беше силен, но час преди изгрев слънце Кемлин беше притихнал, безмълвен, и тъпото дрънчене звучеше така, сякаш можеха да ги чуят от цяла миля.
Когато проходът ги изведе на една улица, Лоиал избра посоката, без изобщо да спира. Сега изглеждаше абсолютно сигурен накъде ги води и сякаш маршрутът, който трябваше да следва, с всяка следваща стъпка му ставаше все по-ясен. Ранд не разбираше как Огиер може да намери загадъчния Портал, а и самият Лоиал не беше в състояние да им го обясни много добре. Каза, че просто го знаел. Усещал го. Твърдеше, че за него това било все едно да обясняваш как се диша.
Докато напредваха по улицата, Ранд се обърна към ъгъла, зад който бе останал „Кралски благослов“. Според Ламгвин недалече от тази пресечка все още имало половин дузина Бели плащове. Сигурно цялото им внимание беше съсредоточено върху хана, но един необичаен шум несъмнено щеше да ги привлече — а никой не би излязъл в такъв ранен час по обичаен повод. Конските копита сякащ кънтяха по каменната настилка като камбани. Фенерите дрънчаха, сякаш товарният кон нарочно ги клатеше. Едва след като завиха на следващата пресечка, той спря да се озърта през рамо. След като останалите от Емондово поле завиха след него, чу и от техните уста въздишки на облекчение.
Лоиал, изглежда, следваше най-пряката посока към Портала, какъдето и да ги водеше тя. Понякога преминаваха по широки булеааодл, пусти, с изключение на някое и друго бездомно куче. Друг път се забързваха по улички, по-тесни и от прохода при конюшнята, като при всяка невнимателна стъпка се препъваха в боклуци.