— Кисераи ти Ваншо — промърмори Агелмар. — Тролокските войни не са оставили нищо освен спомени, Лоиал, сине на Арент, и хората да градят върху тях. А те не са могли да уподобят работата на Строителите повече, отколкото аз самият. Онези сложни плетеници и шарки, които вашият народ създава, не са по силите на човешките очи и ръце. Може би сме искали да избегнем неумелото подражание, което би представлявало само едно вечно напомняне за онова, което сме изгубили. Друга е красотата на простите неща, само в една линия, врязана просто така. В едно цвете сред камъните. Грубостта на камъка прави цветето още по-красиво. Мъчим се да не живеем непрекъснато със спомена за онова, което си е отишло. И най-силното сърце би се скъсало под такава тежест.
— Цветът на лотоса се носи над водата — зарецитира тихо Лан. — Над блатото плющят крилете на рибаря. Завихрят се в смъртта живот и хубост.
— Да — отрони Агелмар. — Да. И за мен самия това винаги е символизирало всичко. — Двамата мъже поклатиха замислено глави.
„Поезия в устата на Лан?“ Този човек беше като кромид лук — всеки път, когато Ранд решаваше, че е разбрал всичко за Стражника, откриваше отдолу поредния слой.
Лоиал бавно кимна.
— Може би и аз самият отдавам твърде много мисли на онова, което е отминало. Но все пак дъбравите бяха красиви. — Сега той оглеждаше строгото помещение, сякаш го вижда за пръв път и изненадващо за самия себе си намира в него неща, които си струва да бъдат видени.
На вратата се появи Ингтар и се поклони.
— Моля да ме извините, владетелю, но поискахте да ви съобщаваме за всичко по-необичайно, колкото и дребно да е то.
— Да, какво има?
— Дребна работа, владетелю. Един странник се опита да проникне в града. Не е от Шиенар. По говора изглежда, че е люгардец. На такъв прилича. Когато стражите на Южната порта се опитали да го разпитат, той им се отскубнал. Видели го да навлиза в леса, но скоро след това го хванали да се катери по крепостната стена.
— И това наричате дребна работа! — Агелмар рязко се изправи и столът му се килна на пода. — Мир! Стражата на кулата е толкова разсеяна, че човек може да се доближи до стената, без да го забележат, и ти наричаш това „дребна работа“?
— Този човек е луд, владетелю. — В гласа на Ингтар се долавяше благоговеен трепет. — Светлината закриля лудите. Може би Светлината е заслонила очите на стражата на кулата и му е позволила да се доближи до стените. Разбира се, един нещастен луд не би могъл да създаде неприятности.
— Докараха ли го вече? Добре. Доведете ми го тук. Веднага. — Ингтар се поклони и излезе, а Агелмар се обърна към Моарейн. — Моля за вашето извинение, Айез Седай, но трябва да разбера какъв е случаят. Може би е просто някой окаян нещастник, чийто разсъдък е заслепен от Светлината, но… Само преди два дни хванаха двама от собствените ни хора, които се опитвали в нощта да прережат пантите на една порта за коне. Малка, но достатъчна, за да минат тролоците през нея. — Лицето му се сгърчи в гримаса. — Мраколюбци, предполагам, макар че ми е противно да допускам, че има такива и в Шиенар. Хората ги разкъсаха преди стражите да успеят да ги доведат при мен, така че никога няма да разбера. Ако и сред шиенарци е възможно да има Мраколюбци, трябва да съм особено предпазлив спрямо външни хора. Ако желаете да се оттеглите, ще се разпоредя да ви покажат стаите.
— Мраколюбците не знаят нито граници, нито родна кръв — отвърна Моарейн. — Има ги във всяка земя и не са отникъде. Аз също съм заинтересована да видя този човек. Шарката образува Сплит, лорд Агелмар, но крайната форма на Сплита все още не е ясна. Тя все още е в състояние да заплете света или да го разплете и да завърти Колелото да затъче наново. В този момент дори и най-малките неща могат да изменят формата на Сплита. В този момент съм длъжна да бъда бдителна и спрямо най-дребните и необичайни неща.
Агелмар погледна Нинив и Егвийн и каза:
— Както желаете, Айез Седай.
Ингтар се върна, повел зад себе си двама стражи с дълги алебарди, които охраняваха един човек, приличащ на парцалена торба, обърната с хастара навън. Лицето му беше покрито с мръсотия, оплескала разрошената му, неподстригвана коса и брада. Той пристъпи в стаята и хлътналите му очи зашариха насам-натам.
— Нямате основание да ме задържате — проплака омърляният скитник. — Аз съм само един нещастен човек, изоставен от Светлината, който като всички търси място, където да намери убежище от Сянката.