— Лаин загинал в Изпепелените земи с повечето от тези, които го последвали, мъже, които Малкиер трудно можела да си позволи да загуби, и Бреан обвинила за тяхната гибел краля, като твърдяла, че самият Шайол Гул можел да падне, ако ал-Акир бил повел останалите войски на север заедно с нейния мъж. За да си отмъсти, тя устроила заговор с Ковин Гемалан, наричан още Ковин Благосърдечния, за да заграбят трона за нейния син, Исам. Всъщност този Ковин Благосърдечния, бил голям герой, почти толкова прославен, колкото и ал-Акир, при това бил един от Великите лордове, но когато Великите лордове хвърляли пръчките, за да изберат новия крал, само две не му достигнали, за да се изравни с Акир, и той никога не забравил, че ако над Короноващия камък само двама мъже били поставили пръчки с различен цвят, тронът щял да се падне на него. Без друг да разбере, Ковин и Бреан изтеглили войски от Погибелта, за да завземат Седемте кули, оголвайки Граничните укрепления.
— Ала ревността на Ковин имала по-дълбоки корени. — В гласа на Агелмар се проквадна отвращение. — Благосърдечния, героят, чиито славни подвизи в Погибелта били възпявани нашир и длъж по Граничните земи, бил Мраколюбец. След като Граничните укрепления били отслабени, тролоците нахлули в Малкиер като потоп. Крал ал-Акир заедно с Лаин могли да сплотят и възстановят страната; били го правили и преди. Но ориста на Лаин в Изпепелените земи разтърсила хората и нашествието на тролоците съкрушило техния дух и волята им за съпротива. На твърде много хора. Числено превъзхождащият ги враг ги изтласкал във вътрешните земи.
— Бреан побягнала със сина си Исам и се натъкнала на тролоци, докато яздела с него на юг. Никой не знае със сигурност каква е съдбата й, но човек може лесно да се досети. Изпитвам съжаление само към момчето. Когато измяната на Ковин Благосърдечния излязла наяве и той бил заловен от младия тогава Джейин Чарин — вече наречен Джейин Бродяжника — и когато Благосърдечния бил доведен в Седемте кули, окован във вериги, Великите лордове поискали да бъде обезглавен и главата му да се набие на кол. Но тъй като бил вторият след ал-Акир и Лаин в сърцата на хората, кралят се изправил срещу него в двубой и го посякъл. Ал-Акир плакал, след като убил Ковин. Според някои той оплаквал своя приятел, който се бил предал на Сянката, а според други — оплаквал самата Малкиер.
Владетелят на Фал Дара тъжно поклати глава.
— Ал-Акир и неговата кралица ел-Леанна наредили да донесат невръстния им син Лан в люлката. В неговите бебешки ръце те поставили меча на малкиерските крале, същия меч, който носи и до днес. Оръжие, изработено от Айез Седай по време на Войната за Силата, Войната на Сянката, която сложила край на Приказния век. И помазали главата му с масло, и го нарекли Даи Шан, Увенчан с диадема Боен повелител, и го посветили за бъдещ крал на малкиерите, и от негово име произнесли древната клетва на малкиерските крале и кралици. — Лицето на Агелмар придоби суров вид, докато изговаряше думите, сякаш самият той беше произнасял тази клетва или някоя много подобна на нея. — „Да стоя насрещу Сянката, догде желязото е твърдо и камъкът стои на мястото си. Да защитавам Малкиер, догде остане и последна капка родна кръв. Да отмъстя за туй, що не може да бъде защитено.“ Думите отекнаха в стаята.
— Ел-Леанна окачила медальон на шията на своя син, за да не се забравя кой е, и бебето, увито в пелени от собствените ръце на кралицата, било предадено на двадесет избраници от кралската охрана, най-добрите в бой с меч и най-неустрашимите бойци. Със заповед: да отнесат детето във Фал Моран.
— А после ал-Акир и ел-Леанна повели народа си, за да пресрещнат за сетен път Сянката. Така загинали те, при Херотския кръстопът, загинал и народът им, а Седемте кули били сринати. Шиенар и Арафел, и Кандор срещнали Получовеците и тролоците при Стълбището на Джбхаан и ги отблъснали, но не толкова далече, колкото били по-рано. По-голямата част на Малкиер останала в ръцете на тролоците и година след година, миля след миля, Погибелта я погълнала. — Агелмар въздъхна тежко. А когато продължи, в очите и гласа му се долавяше тъжна гордост.