— Само петима от охранниците достигнаха живи до Фал Моран, всички мъже бяха ранени, но детето остана невредимо. Още от люлката го научиха на всичко, което знае днес. Изучи оръжията така, както другите деца се научават да играят с играчките си, а Погибелта опозна толкова, колкото децата майчината си градина. Вече няма какво да защитава, но може да мъсти. Той отхвърля титлите си, но въпреки това в Граничните земи го наричат Некоронования, и ако вдигне Златния жерав на Малкиер, веднага ще го последва цяла армия. Но той не ще поведе мъже към тяхната гибел. В Погибелта той сам ухажва смъртта, тъй както кавалер ухажва някоя красива девойка, но други няма да поведе към нея.
— Щом наистина трябва да влезете в Погибелта, при това малцина, няма по-подходящ мъж, който да ви отведе дотам, нито да ви върне живи и здрави. Впрочем, бихте могли да оставите тези момчета тук, да се позакалят малко, и да се доверите изцяло на Лан. Погибелта не е място за неподготвени момчета.
Мат отвори уста, но веднага я затвори под строгия поглед на Ранд. „Дали изобщо ще се научи някога да си я държи затворена?“
Нинив беше слушала с очи също така широко отворени, като тези на Егвийн, но сега отново заби поглед в чашата си, с пребледняло лице. Егвийн постави ръка на рамото й и й се усмихна съчувстващо.
На прага се появи Моарейн, Лан я следваше по петите. Нинив им обърна гръб.
— Какво каза той? — попита Ранд. Мат се изправи, Перин също.
— Селски идиотчета — промърмори Агелмар, а после заговори по-високо, с нормален тон. — Разбрахте ли нещо, Айез Седай, или той е просто луд?
— Той наистина е луд — отвърна Моарейн. — Или почти луд. Но положението с Падан Фейн никак не е просто. — Един от слугите влезе с нисък поклон. Носеше син леген, кана вода и малка кърпа върху сребърен поднос. Погледна притеснено към Агелмар. Моарейн му посочи да ги остави на масата.
— Моля да ме извините, че се разпореждам със слугите ви, лорд Агелмар — каза тя. — Позволих си да го помоля за това.
Агелмар кимна на прислужника, който постави подноса на масата и бързо излезе.
— Можете спокойно да се разпореждате със слугите ми, Айез Седай.
Водата, която Моарейн наля в легена, вдигна пара, като че ли беше почти кипнала. Тя дръпна ръкавите си нагоре и започна енергично да мие ръцете си, без да се пази от горещата вода.
— Аз ви казах, че е по-лош от усойница, но бях твърде далече от истината. Не вярвам някога да съм срещала толкова мизерно и окаяно същество, и в същото време толкова гнусно. Чувствам се омърсена само от докосването до него и съвсем нямам предвид мръсотията по кожата му. Омърсена тук, — И тя докосна лявата си гръд. — Разрухата на душата му почти ме кара да се съмнявам, че изобщо има душа. Той е нещо много по-долно от Мраколюбец.
— Но той изглежда толкова жалък сега… — промърмори Егвийн. — А като си спомня как пристигаше в Емондово поле всяка пролет, винаги весел, винаги пълен с новини от външния свят. Не може да няма някаква надежда за спасението му. „Никой човек не може да стои в Сянката толкова дълго, че да е невъзможно отново да намери Светлината“ — зацитира тя.
Айез Седай енергично изтри ръцете си в кърпата.
— Винаги съм го вярвала — каза тя. — Може би е възможно все пак Падан Фейн да бъде спасен. Но той е бил Мраколюбец повече от четиридесет години и ако чуете какво е сторил за това време, колко кръв, болка и смърт е причинил, сърцата ви ще замръзнат. Едно от най-невинните му деяния — макар да подозирам, че за вас никак не е невинно — е това, че тъкмо той е довел тролоците в Емондово поле.
— Да — промълви Ранд. Егвийн ахна. „Трябваше да се сетя. Да ме изгори дано, трябваше да се сетя още когато го познах.“
— Да не е довел от тях и тук? — попита Мат и огледа стените.
— Ако беше — засмя се Агелмар, — щяха да си счупят зъбите в стените на Фал Дара. На много от тях вече им се е случвало. — Говореше на всички, но очевидно думите му бяха адресирани към Егвийн и Нинив, ако се съдеше по погледите, отправени към тях. — Няма защо да се притеснявате и за Получовеци. — Лицето на Мат почервеня. — Всяка улица във Фал Дара е осветена през цялата нощ. И никой не може да крие лицето си сред градските стени.